Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Последната намираше скалите за много интересни. Случваше се да гледа по десет минути, че и повече, някоя кристална жила.

— Тези скали съдържат магия — оповести Юлия.

— Така ли? — Иризис внимаваше да говори тихо.

— Виждам я в решетката — ето тук, тук също. И там! — Тя сочеше в различни посоки.

— От тази мина добиваме кристали за контролерите. — Мина ѝ през ума, че талантът на Юлия би могъл да се използва за намирането на подходящи кристали. Това щеше да е от голяма полза, особено сега, след като старият Джоейн беше мъртъв.

— Зная. Виждам ги. Тази планина е като пудинг, пълен с кристали.

На това непременно трябваше да бъде отделено внимание — ако се върнеха живи. Още една потенциална червена точка за Иризис.

Ги-Хад дръпна ръчката и каменната плоскост се отмести. Колоната навлезе в следващата мина. Настръхналите войници стискаха оръжията си и държаха факлите високо. Тук проходът лъкатушеше, кланкерите почти одираха тавана. Когато стигнаха до пещерата, където се беше провела битката, всички без Юлия слязоха, за да огледат останките от човеци и лиринкси. Някой шумно повърна край стената. Перцепторът надникна през люка, пое лек дъх и бързо се скри обратно вътре.

— Не мога да я виня — рече Ниш на Иризис. — Ама че отвратително място.

Ги-Хад сбито и с отсечени изречения разказа за битката, а после се отдръпна встрани заедно с Джал-Ниш. Двамата приклекнаха, загледани в пода. Ниш внимателно се приближи към тях, за да разбере какво правят.

— Ето тук намерих щипците — обяви отговорникът, като посочи. От джоба си извади нещо увито и го подаде на перквизитора, който го взе.

— Отпечатъците ѝ личат както по болта, така и по тях — каза Джал-Ниш.

— Това не доказва, че му е помогнала — кисело рече Ги-Хад.

— За всеки случай ще ги задържа.

Двамата отново се отправиха към телата.

— Ще съберем труповете на връщане — заяви перквизиторът. — Сега продължаваме.

Иризис завари Юлия да трепери, мушнала в ноздрите си резервни запушалки за уши. Конвоят продължи пътя си и излезе на открито. Слънцето вече изгряваше, загатвайки поредния ветровит, но ясен ден. Спряха да закусят, докато към краката на кланкерите отново бъдат прикрепени платформите за сняг. Джал-Ниш се приближи до Ниш, Иризис и Юлия.

— Време е да покажете на какво е способна маймунката ви, Крил-Ниш. — Гласът му не можеше да се оплаче от липса на съмнение, съумяващо и да унижава.

Самата Иризис също споделяше това му съмнение. По-рано Юлия едва ли не бе казала, че Тиан е мъртва.

— Можеш ли да видиш Тиан, Юлия? — каза Ниш. Поне видимо той не изпитваше съмнение. — Спомни си онзи контролер, който ти показахме. Усещаш ли…

Юлия насочи покритото си лице диагонално на склона.

— Виждам кристала ѝ!

— Къде? Сигурна ли си? — скочи Джал-Ниш и посегна да я разтърси. Но Ниш протегна ръка на пътя му.

Тя посочи югозапад.

— Там.

— Колко далече е?

— Не зная.

— Виждаш ли самата Тиан?

— Кристалът е прекалено ярък.

— А кога е бил тук? — остро попита перквизиторът.

Известно време тя мълча.

— В продължение на дни.

— Бурята трябва да я е притиснала — каза Ги-Хад. — Надали е могла да тръгне по-рано от снощи.

— Значи е наблизо! — възкликна Джал-Ниш Хлар. — Разпръснете се. Търсете.

— Тук е правила могъща магия — каза Юлия.

— Така ли? — Перквизиторът се спогледа с Фин-Мах, а Иризис си спомни разговора, който бе подслушала. — Не знаех, че притежава подобни сили. Каква магия по-точно?

Юлия не знаеше:

— Кристалът свети самичък.

— Какво искаш да кажеш? — Фин-Мах се приближи до перцептора.

— Сега блести през цялото време. Той е най-ярката светлина в решетката ми.

Отново онова споглеждане.

— Разкажи ни повече за този кристал. Разкажи ни всичко! — заяви перквизиторът.

Дребната жена очерта формата му с пръстчета.

— А във всеки край има черна звезда. В центъра има иглици. По тяхно протежение има искра.

Джал-Ниш придърпа следователя. Този път нямаше как Иризис да ги подслуша, но във всеки случай тя можа да види, че двамата говорят много развълнувано. На нея самата, едва ли не родена с хедрон в ръка, това вдъхваше удивление. И надежда. Иризис знаеше, че талантът ѝ не е безвъзвратно изгубен, че само е потънал на недостъпно за съзнанието ѝ място. На онзи рожден ден бе изгубила увереността в себе си. Трябваше да си я върне, иначе цял живот щеше да си остане измамница.

Никога досега не беше чувала за толкова могъщ кристал. Ако разполагаше с него, щеше да вярва в себе си. Тя искаше да бъде занаятчия, за нея това значеше всичко. И също така всичко би дала (или направила), за да го получи!