Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Хайде, тръгвайте! — Той изостави Ниш и се обърна към операторите.

Тримата влязоха в машините си. Кланкерът на Зимо тръгна най-напред, за да притисне снега още по-плътно. Бронираната машина изкачи две трети от пътя. Тогава предният чифт крака започна да се хлъзва. Операторът веднага застопори кланкера, карайки го да вбие крака в снежния склон. Ги-Хад направи знак на сержант Арпъл. Шестима войници последваха заповедта на последния, наобиколиха машината и я подпряха.

— Бутай! — нареди Ги-Хад.

Краката отново се плъзнаха.

— Натискай! — ревеше Арпъл. — Натискай! Натискай!

Кланкерът започна да се изкачва, само че войниците се измориха бързо и трябваше да бъдат заменени от друга шесторка. Пресните сили помогнаха на машината да преодолее коварния участък.

— Със следващите обаче ще е по-трудно — лаконично рече отговорникът. — Снегът се е превърнал на лед.

— Пуснете въже от първия кланкер — предложи механик Туниз, почесвайки главата си. — Той ще изтегли останалите.

— Не знам дали ще стане — каза Ги-Хад, но все пак нареди да бъде изпълнено.

Сега двата кланкера тръгнаха едновременно. Първият крачеше бавно, затънал до дъното на корпуса в мек сняг. Втората машина, управлявана от Ки-Ара, достигна заледения участък, при което ходът ѝ се ускори. Въжето започна да се отпуска.

— Мамка му! — кресна Ги-Хад и започна да размахва ръце към оператора. — Намали ход! Въжето трябва да стои изопнато.

Краката на втория кланкер се хлъзгаха, разпръскващи късове лед. Трошаха, но не можеха да се задържат. Бойната машина започна да се плъзга встрани.

— Удръжте го! — изрева перквизиторът.

Двама войници притичаха и опряха рамене в задната част на машината. Сержант Арпъл викна:

— Върнете се! Отдръпнете се!

Войниците се спогледаха, объркани от противоречивите заповеди.

— Отскочете встрани! — изрева Арпъл, ала вече беше прекалено късно. Кланкерът се люшна като махало и събори единия войник от рампата. Другият се спъна и бе премазан от огромното ходило. Предсмъртният му рев отекна сред върховете. Машината остана да виси на кабела, като се поклащаше. Ки-Ара изпищя измъчено, метално стържене върху стъкло.

Зимо също извика, защото тежестта на втория кланкер започна да издърпва машината му назад. Ниш не искаше и да мисли за страховитото напрежение, на което бе изложен механизмът на първия кланкер. Изглеждаше, че машината на Зимо всеки миг ще рухне, но сержантът изпрати войници, които струпаха камъни под краката ѝ.

След като машината бе укрепена, побеснелият сержант се приближи до Джал-Ниш, сграбчи го за палтото, повдигна го (предвид теглото на перквизитора, това си беше забележително постижение) и ядно просъска:

— Ако още веднъж си позволиш да заповядваш на войниците ми, ще ти се прииска да са те удушили при раждането. Не ме е грижа, че си перквизитор. Ще се обръщаш само и единствено към мен! Ясен ли съм?

— Да — пискливо отвърна Джал-Ниш.

— Дано! — Арпъл го пусна и изтича да види падналия войник. Той само си бе навехнал китката, иначе му нямаше нищо. Ала премазаният му другар бе с изпочупени бедра и ребра. Сред снега се виждаха червата му, примесени с кръв.

Сержант Арпъл, който на вид изглеждаше по-безчувствен от военна машина, поне според Ниш, приклекна до войника и взе ръката му.

— Прости ми, Дир. Не мога да сторя нищо за теб, ти умираш.

Войникът с мъка си пое дъх, при което цялото му лице потръпна.

— Жена ми е бременна. Третото ни дете! Какво ще прави тя?

— Ще изпълнява дълга си — каза Арпъл. — Точно както направи ти. Съпругата ти няма да остане забравена.

— Децата ми…

Раненият простена отново и изгуби съзнание.

Сержантът приближи ухо до гърдите му.

— Все още диша. Сложете го на носилка. Ще го приберем в някой от кланкерите, когато ги издигнем.

Ки-Ара ридаеше неспирно и се наложи Зимо да го утешава. Двамата мъже стояха прегърнати. Върху дрехата на Ки-Ара се беше образувала ледена корица от сълзи.

— Усещам, че този човек ще ни създава проблеми — каза Ги-Хад на стоящата до него Иризис.

— Той е необичайно емоционален дори и за оператор — съгласи се тя. — Когато миналия месец контролерът му се повреди, той плака цяла седмица.

В продължение на цялото утро връщаха втория кланкер обратно върху рампата, като за целта си послужиха с въжета и скрипци. Цялата операция протичаше съобразно изискванията на Ги-Хад, Арпъл и механик Туниз, която притежаваше огромен опит, поне в сравнение с Ниш, и се оказа неочаквано полезна. Самият Крил-Ниш се радваше, че не се налага да се обръщат към него, защото не би имал идея какво да прави.