Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Ниш откриваше, че му е приятно да работи с нея.

— Ти си от Крандор, нали? Как така си се озовала толкова далече от вкъщи?

Туниз бе част от фабричния персонал в продължение на почти година, само че Крил-Ниш почти не я бе срещал.

— Дай да сглобяваме крака. — Тя пристъпи към работа, като същевременно обясняваше. — Да, аз съм от Ророс, един от най-големите крандорски градове. Съпругът ми е механик във флота. Не съм го виждала от три години, а децата… — Туниз замълча, насочила усилия към упорстващ елемент, отказващ да влезе в гнездото.

Ниш ѝ помогна.

— Колко деца имаш?

Тя прехапа устна.

— Две момчета и едно момиче: на седем, пет и на четири години. Пристигнаха сведения, че мъжът ми е изчезнал. Корабът бил заседнал край крайбрежието, недалеч от Тикси. Впоследствие научих, че той не е загинал, а пленен. Тъй като не се предвиждаха спасителни операции, реших сама да го потърся.

— Но как си получила разрешение?

— Не съм искала. Оставих децата при баба им и дядо им и дойдох. — Кафявите ѝ очи подириха неговите. — Но беше прекалено късно. Оказа се, че съпругът ми действително е погинал, изяден. Опитах да се върна, но с тази война… и без документи…

Тя замълча.

— Наложи се да се предам. Вашата фабрика се нуждаеше от старши механик, затова бях изпратена там.

— Сигурно децата много ти липсват.

— Не спирам да мисля за тях. Или за съпруга си. — Веселостта ѝ беше изчезнала. — Да свършваме по-бързо.

Сглобеният наново крак работеше и те можаха да продължат. Заради работата с ледения метал от ръцете на Ниш липсваха парчета кожа.

— Ето в такива моменти мразя да съм механик — каза той на Иризис.

— Щеше да е различно, ако влагаше малко усилие — вметна баща му, който в този момент минаваше наблизо.

Подновиха ход, този път по-бърз. Един от краката на кланкера удари някаква неравност и раненият Дир се свести. Очите му трепнаха. А Иризис сръга Ниш в ребрата. Механикът се огледа.

— Какво?

Юлия се бе втренчила в ранения войник, извила гръб като котка.

— Какво има, Юлия? — попита Ниш.

Тя се отдръпна колкото се може по-далече от ранения. Лакътят ѝ изкънтя в металния корпус на кланкера. Дребната жена трескаво повдигна антифоните си и си сложи запушалките. После свали очилата и отново се втренчи в Дир, преди да превърже очите си и на сляпо да потърси ръката на Ниш. Той ѝ я подаде. Юлия взе дланта му и я притисна към носа си. Изглежда това я успокои.

Кланкерът продължаваше да трополи, спускащ се по нанадолнище. През предния илюминатор се виждаше само сивота.

— Какво има? — повтори Ниш, като леко отмести превръзката от очите на Юлия, за да може тя да вижда движението на устните му.

Тя свали ръката му, но не я пусна.

— Виждам болката му.

— Болката му? — попита Иризис.

— Кървавочервено петно в решетката, цялото обсипано с куки. Разкъсващи куки. Опитах се да му помогна, но под червеното имаше ослепителна жълтина. Тя прогаряше. Той ме мрази! — Гърбът ѝ отново започна да се извива. — Просто исках да бъда добра с него — рече тя с гласа на Иризис.

— Дир не осъзнава какво прави. Измъчва го прекалено силна болка — обясни Иризис, споходена от внезапно и рядко разбиране. После се обърна към Ниш и тихо добави: — Може би той притежава талант за Тайното изкуство. Мнозина така и не осъзнават заложбите си. Възможно е тя да е надникнала прекалено дълбоко в него и подсъзнанието му да я е отблъснало в опит да се защити.

Кланкерът рязко спря, с което ги накара да залитнат напред. Войникът простена. Ниш и Иризис слязоха, за да открият причината за спирането. Този път Юлия също скочи долу, точно когато механикът се канеше да затвори люка.

— Пак е предният крак — каза Ки-Ара. — Ще трябва отново да го разглобите.

— И този път да го поправите — навъси се Джал-Ниш. — Ако чудовището се измъкне заради некомпетентността…

— Намеквате, че съм некомпетентна? — озъби се Туниз, свела поглед към перквизитора.

— Не — отвърна онзи с вече не толкова тръбен глас.

Уморителната процедура отново се повтори — и отново не откриха повреда.

— Би ли проверила контролера, Иризис? — каза Туниз.

— Май е един от твоите, нали? — добави Ниш между две всмуквания на клетите си пръсти.

Действително се оказа, че проблемът е в контролера: постоянното тресене бе разхлабило едно от пипалата му. За минута Иризис отстрани неизправността.

Пак продължиха. Но само няколко минути, защото кланкерът спря за пореден път.

— Сега пък какво? — изрева Джал-Ниш, който пътуваше в следващата машина. Вече настъпваше привечер.