Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Рил започна да набира преднина, защото сред тукашния каменист пейзаж кланкерите се движеха по-бавно. Ново копие полетя към тях, но падна далеч. Лиринксът търча още половин час, но след това бе принуден да спре и да се превие, за да си поеме дъх. За момент Тиан зърна паника в очите му.

Той отново продължи, спускащ се по платото, което бяха прекосявали през последните два дни. Тук вече ставаше стръмно, имаше следи от снежни свличания. Кланкерите се бяха разпръснали, а скиори притискаха бегълците от двете страни. Рил можеше да продължи единствено напред. Ако спреше, щеше да бъде прострелян. Бойните машини вече почти го бяха включили в обсега си. Нямаше как да избяга.

Тиан започна да премисля съдбата, очакваща я след убиването на лиринкса (то ѝ се струваше неизбежно). Ако я обявяха за колаборационистка, щеше да бъде екзекутирана на място. Или пък щяха да я върнат в размножителната палата, пред която орис тя би предпочела смъртта.

Склонът ставаше все по-стръмен. Рил търчеше с безразсъдна бързина. Снегът се хлъзгаше под краката му. Една погрешна стъпка щеше да е достатъчна, за да докара смъртта им.

С трясък скален снаряд гръмна от дясната страна на Тиан, обсипал ги с каменни отломки. Лиринксът тихо извика и започна да разтрива едното си око със свободната ръка. За момент залитна и едва не рухна. Тиан изпищя.

Рил възстанови равновесие и побягна още по-бързо. Нов снаряд профуча над главите им, като остърга върха на недалечна канара. Лиринксът се стрелна наляво. Там той се прикри сред скалите, за да си поеме дъх. Погледът му срещна очите на Тиан, само че тя не можа да разгадае изражението му.

Кланкерите се бяха разгърнали и бързо стопяваха разстоянието между тях. Скиорите също набираха скорост. След минути преследвачите щяха да са ги догонили. Защо Рил не я изоставяше?

Надолу склонът ставаше невъзможен: канари, довлечени дървета, нестабилни струпвания. Макар на места да личаха стабилни участъци, по-нататъшното слизане в тази посока граничеше със самоубийство. По-надолу се издигаше хребет, скриващ пътя. От лявата им страна блестеше замръзнала река.

Нов снаряд премаза самотно дърво, намиращо се по-надолу. Рил отново се затича, все така понесъл Тиан. Тук за кланкерите щеше да е трудно да ги последват. Лиринксът лъкатушеше надолу, към реката, която бе почти изцяло замръзнала. Само в средната част на ледената широта тъмнееха течни хлътнатини. Отвъд другия ѝ бряг платото продължаваше. Кланкерите щяха да настигнат Рил, когато поемеше по отсрещния склон. Накъдето и да тръгнеше, щеше да бъде настигнат.

В главата ѝ отново бе започнал да звучи въобразеният отчаян възклик на Минис. Тиан, Тиан, защо ме изостави?

Денят отиваше към края си, ала спасителният мрак все не идваше. Лиринксът продължаваше да тича. Храбростта му не можеше да не бъде призната. След още едно възвишение реката изникна изцяло пред тях. Рил изрева гърлено и спря.

Под тях, на другия бряг на реката, стоеше четвърти кланкер, обграден от десетима войници. Зареденият катапулт бе насочен право към двамата бегълци. Внезапно снарядът изчезна. Нещо с вой прелетя над главите им и потъна зад тях. Надолу полетя лавина.

Рил се стрелна по изнанадолнището, като правеше безумни скокове върху камъните, крещейки. Една погрешна стъпка щеше да докара гибелта му. Тиан усещаше вълнението на заплахата, съпровождащо изправянето срещу превъзхождащ противник.

Той направи четири скока, един подир друг, изстрелващ тялото си във въздуха, залавящ се в последния миг, тласкан от мощните бедрени мускули. Три пъти Тиан очакваше рухването. Три пъти Рил успяваше на косъм. Четвъртият скок го понесе към реката.

Лиринксът почти я прекоси. Щеше, ако един от преследващите ги кланкери не се бе втурнал надолу също тъй лудешки и не беше открил подходящ път до реката. Нарушил заповедта на сержанта, кланкерът вече стъпваше тежко по заснежения лед.

Рил нададе оглушителен боен вик и се затича по замръзналата река. Тя бе хлъзгава, защото тук вятърът бе издухал снежната пудра. Бойните машини не изпитваха затруднения. Те бяха изникнали от четири посоки и правеха бягството невъзможно, живителните усилия на лиринкса бяха отишли напразно. Преследвачите ги бяха заобиколили.

Кланкерът подскачаше по неравната твърд и забави ход.

— Сега виждаш ли ги? — викна Ниш.

— На моменти — отвърна Иризис. — Лиринксът изчезна сред канарите. Ще трябва да заобиколим. Тук е лошо място за атака. В момента не ги виждам… Ето го. От другата страна е. Още я носи под мишница. Направо хвърчи. Вие се сред огромните преспи. Там е прекалено тясно за нас.