Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Ниш буквално подскачаше от неспокойствие.

— Дръпни се да видя, егоистична брантийо!

Тя не го пускаше.

— Престани! Разстройваш оператора. — Отново се обърна към илюминатора и продължи с безизразен глас. — Измъква се. Подскача върху канарите сред снега. Като планински козел — рече тя с известно възхищение в гласа. — Единствено с копие ще можем да го спрем.

— Чувам, че стрелецът ни зарежда едно — рече Ниш. И насън можеше да разпознае тракането на зъбчатия механизъм — едно от задълженията му на механик бе да поддържа копиехвъргачките. Тези оръжия бяха в състояние да изстрелват копие на разстояние от една трета левга. В ръцете на опитен стрелец копиеметът се превръщаше в хвърчаща смърт. Само че прицелването от движещ се кланкер беше трудно. Особено от движещ се по неравен терен.

Край оператора прозвуча звънец. Кланкерът спря. Насочващият механизъм проскърца, сетне се чу изстрел. Бойната машина отново се разтърси, макар че откатът беше далеч по-слаб. Отново тръгнаха. Започна да вали сняг, вятърът се усили. Времето бързо се влошаваше.

— Е? — нетърпеливо викна Ниш.

— Твърде късно. Лиринксът вече е на леда…

Тя замълча. Може би обмисляше последиците от провала им. Механикът поне правеше точно това.

— На реката е. Ледът трябва да е тънък, защото на места виждам вода. Арпъл никога няма да рискува да пусне кланкерите по такава ледена кора.

— Изгубихме — кухо промълви Ниш.

— О, брилянтно! — внезапно възкликна тя. — Баща ти действително е имал коз. О, да.

— Какво? — сепна се механикът.

— От другата страна на реката има кланкер и група войници. Трябва да ги е изпратил тайно, преди началото на бурята.

— Щастливо съвпадение! — обяви Крил-Ниш. Криво му беше, че в крайна сметка успехът щеше да принадлежи на баща му.

— Може би. Лиринксът все някъде би трябвало да прекоси реката. Вероятно те са видели светлините ни през нощта и са имали предостатъчно време да заемат позиция. Лиринксът спря — продължи Иризис. — Разбра, че е обграден.

Кланкерът също спря.

— Близо ли сме? — Ниш едва не крещеше от нервност.

— Почти на ръба на реката.

Той отвори люка и изскочи навън. Юлия, мълчала по време на цялото преследване, извика отчаяно и се опита да сграбчи ръката му, но бе закъсняла. Иризис също излезе, последвана от перцептора. Видимостта бе спаднала заради настъпващата нощ и сгъстилия се снеговалеж. Джал-Ниш правеше някакви знаци към четвъртия кланкер.

— Не съм сигурна доколко това е добра идея — отбеляза Иризис, залитаща на леда.

— Не е добра — съгласи се Ниш. — Само че след целия този път нямам намерение да треперя вътре. Искам да видя как ще ги заловят.

— Тиан не се опитва да избяга — каза русокосата жена. — Може би тя действително е предателка.

— Да не чувам подобни приказки! — процеди Ги-Хад, притиснал далекоглед до окото си. — Ръцете ѝ са вързани.

— Тя се страхува повече от нас, отколкото от него. — Рядка реплика от страна на Юлия, стояща до Ниш.

Само механикът я чу, а той беше прекалено разсеян, за да обърне внимание. Вятърът развяваше снежни пелени по леда. Стихията с фучене се стрелваше край механизма на копиемета. Крил-Ниш потръпна. Каквото и да се случеше, предстоеше отвратителна нощ.

С бързо движение лиринксът повдигна Тиан пред гърдите си. Ги-Хад му кресна да се предаде, но създанието не помръдна.

— Какво ще правим? — рече Ниш. — Ако стреляме, ще убием и Тиан.

— Искам я жива — просъска Джал-Ниш и направи знак на Фин-Мах да се приближи. — Няма ли нещо, което бихме могли да направим?

— Не и от такова разстояние — каза следователят. — Пък и има наблюдатели. Тайното…

— По дяволите правилата! Опитай!

Фин-Мах сви рамене, сетне оформи кръг с пръсти и погледна през него. Звучно издиша през зъби, при което черната ѝ коса се изправи, а на няколко крачки пред нея се образува сферична мъгла.

Последва мощен трясък, прозвучал едновременно с вика на Юлия. Край лиринкса изригна сняг, разхвърлян от попадението на облачния снаряд. Миг по-късно се разнесе рев. Фин-Мах отхвърча назад и падна по гръб.

Ниш ѝ помогна да се изправи. Устната на следователя кървеше.

— Прекалено е силен — рече тя със замаян поглед. — Отрази атаката ми.

Иризис се бе вторачила в индикатора си, който за момент беше засиял в зеленикаво, преди отново да угасне.

— Какво има? — попита механикът.

— Нямам представа. Но нещо току-що задейства индикатора ми. Съвсем ясно видях полето, разгръщащо се във всички посоки.