Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Чудовището ли го направи, или кристалът на Тиан? — рязко запита перквизиторът.

— Няма как да разберем — каза следователят. — Но във всеки случай лиринксът е много добър в употребата на Изкуството. Прекалено силен е за мен.

Признанието достави удоволствие на Иризис. Ето че надутата Фин-Мах не беше толкова силна, колкото опитваше да се изкара.

— Искаме и кристала — напомни им Иризис.

Джал-Ниш я погледна особено.

— Да, но Тиан ни е нужна повече. Ще обезглавя всеки, който я нарани. Ако скотът не се предаде, Арпъл, стреляте по мой знак. В краката.

— Ами ако уцелим Тиан? — попита Ги-Хад.

— За работата ѝ не са нужни крака.

Рил беше спрял между две локви. Тук ледът беше по-тънък. Тиан усещаше как се огъва под тежестта им.

— Освободи пленницата! — изрева Ги-Хад. — И вдигни високо ръце!

Рил я притисна до гърдите си. Тя чувстваше как мускулите му потрепват.

— Ако стреляте, тя умира! — ревна той в отговор.

Тиан местеше поглед между кланкерите. Копиехвъргачките им бяха насочени право към нея. Но… не, те не биха стреляли.

— Огън! — остро каза Джал-Ниш.

И тогава разбирането я връхлетя. Ако не можеха да си я върнат, по-скоро биха я убили, отколкото да позволят талантите ѝ да попаднат във вражески ръце.

Кланкерите стреляха. Наистина се опитваха да я убият.

Рил се раздвижи тъй бързо, че Тиан не можа да осъзнае случващото се. Изведнъж ги обгърна течен студ. Внезапният шок буквално спря сърцето ѝ. Дробовете ѝ се сгърчиха. Сякаш светът около нея бе изчезнал, за да бъде заменен от лед.

Неволният отчаян вик на Иризис се разнесе едновременно с цамбурването на лиринкса. Кланкерите стреляха — първо един, миг по-късно още три, едновременно. Две копия потънаха в реката. Трето изсвистя над главите на Ги-Хад и Джал-Ниш, за да потъне в снега. Четвъртото косо удари леда и се плъзна по него. Заострените му ръбове се плъзгаха по замръзналата вода с отвратителен звук. То описа дъга като кънкьор и издрънча в предния крак на четвъртия кланкер.

— Спрете! — ревна Арпъл, размахал ръце. — Така ще убиете свой!

Сержантът се затича към дупката, в която бе скочил лиринксът. Сега тя се бе разширила. Там спокойно можеше да се потопи кланкер. Войниците го последваха.

— Стъпвайте внимателно, тук ледът изтънява.

Смрачаваше се. Снегът падаше на парцали. Джал-Ниш не беше на себе си от яд, лицето му беше станало лилаво.

— Ако той се измъкне — давеше се перквизиторът, — ако кристалът бъде изгубен, ще наредя всеки участник в тази експедиция да бъде бичуван до смърт!

Войниците утихнаха. Арпъл им направи знак да се успокоят и се обърна към перквизитора.

— На твое място бих внимавал със заплахите, когато се намирам сред нищото — тихо каза той.

— Мен ли заплашваш? — изрева Джал-Ниш.

— Аз съм лоялен войник, сър . — Арпъл докосна шлема си. — Опитвам се да те защитя. От самото начало хората ми полагат всички усилия. Следвахме заповедите ти. Ако бяхме получили възможност да стреляме, когато сметнем за нужно, щяхме да сме убили чудовището.

Перквизиторът се извърна. Шкембенцето му потрепваше от едва сдържан гняв.

Ниш внимателно (заради леда) се приближи до него.

— Добре ли си, тате?

— Ако сме я изгубили… — поде Джал-Ниш. За момент лилавеещото му лице трепна, а механикът с ужас си помисли, че баща му се кани да се разплаче. — Крил-Ниш, тя можеше да ми обезпечи успеха.

— Все още може да е жива, тате. Все още има шанс.

Перквизиторът му направи знак да се махне. Ниш го остави, приближи се до дупката и се обърна към Арпъл.

— Вижда ли се кръв във водата?

— Не, но това не означава, че не сме го уцелили. Под леда има бързо течение.

Междувременно Джал-Ниш се беше поуспокоил и се приближи към тях.

— Занаятчията и кристалът ѝ на всяка цена трябва да бъдат намерени, сержанте. — Той се поколеба. — Тя притежава тайни, които са изключително важни за успешното развитие на войната.

Чул за войната, сержантът се оживи и започна да издава нареждания. Един от кланкерите пое надолу по течението.

— Войници, разделете се по двойки. Вземете факли и тръгнете по реката. Проверявайте всяка разтопена част, чак до завоя. Никс и Тюрн, вие поемете срещу течението. Лиринксите са слаби плувци, но не бива да оставяме нищо на случайността. Не се разделяйте и стъпвайте внимателно. Ако времето се влоши, поемате обратно и се водите по брега, докато не откриете светлините на лагера ни. Ще се разположим да стануваме там.