Йън Ървайн - Геомант - 2 том

По склона притича войник.

— Открихме пресни дири, сър! Лиринкс и леко накуцващ човек.

— Каквато и магия да е използвала Тиан — отбеляза Иризис, — явно не е могла да се измъкне от врага.

— Явно от перцептора ще има известна полза — каза Джал-Ниш. — Движение!

Пътуващите с машините се качиха обратно. Механичните нозе започнаха да тъпчат снега, а войниците вървяха отзад, възползвайки се от прокараната пъртина.

— Защо вървим толкова бавно? — промърмори Ниш.

Иризис докосна индикатора си и отвърна:

— Тук полето е слабо.

— Защо?

— Може би има някакви интерференции.

Механикът погледна на другата страна. Юлия, която почти през цялото време се гърчеше като двегодишно момиченце, бе захвърлила всичките си дрехи — без бельото от паяжинена коприна, плътно обгърнало тялото ѝ. В настоящия момент беше отпуснала глава върху рамото на Иризис и спеше.

Очите на Ниш не се отделяха от нея. Непрекъснато обхождаха извивките ѝ, малките заострени гърди, бедрата и сенчестото място между тях.

— Нямаш ли си друга работа? — студено каза Иризис. — Голям перверзник си, Ниш.

Механикът се изчерви и отмести поглед, а после рязко се надигна, защото отвън долетяха викове. Кланкерът спря, залитнал на осемте си крака. Ниш излезе. Иризис го последва, като затвори люка след себе си.

Намираха се на стръмна пътека, която се виеше по планината. Навсякъде около тях се издигаха остри върхове, нетърпящи сняг. Тукашната обстановка се отличаваше с някакво недружелюбно излъчване, отсъстващо в планините около завода.

— Какво става? — Иризис мина пред кланкерите.

Склонът бе прерязан от урва, която бойните машини не можеха да прекосят. Погледът на Ниш бързо потърси заобиколен път, но поне за левга наоколо такъв не се виждаше.

— Ами ако опитаме там? — посочи Джал-Ниш.

Тримата оператори се посъветваха, мърморейки, а после преустановиха съвещанието си. Стараеха се да избягват погледа на перквизитора.

— Отговорете де! — ревна той.

— Невъзможно е, перквизиторе — отмени ги Ги-Хад.

— Тогава защо просто не кажат? Какво мълчат като…

— Това е… Това е част от традицията им. Ако ги принудите да ви отговорят, те ще отвърнат утвърдително, защото не искат да носят лоши новини. Но това няма да промени нищо. Насиленият отговор няма да ни пренесе отвъд.

— Глупащина! Ако бяха ми казали…

— Те се опитаха, но вие не ги слушахте.

— Тогава ти ми кажи! Има ли начин да прекосим?

Ги-Хад замислено потри брадичка.

— Може би там. — Той посочи назад, към нащърбените скали. — Опитайте на това място! — провикна се той.

Операторите задвижиха машините си назад, което изглеждаше доста нелепо: осмокраки броненосци с плоски стъпала. Те се върнаха известно разстояние, сетне се обърнаха встрани.

Ниш закрачи през снега. Докато достигне указаното място, вече плуваше в пот.

— Всъщност не знам — навъси се Ги-Хад. — Трудно ще бъде, несъмнено. В началото е прекалено стръмно, а и с това слабо поле…

— Бихме могли да направим рампа от сняг — предложи Иризис.

— Добра идея.

Отне им часове, макар да разполагаха с тридесетима войници, екипирани с шанцови инструменти. Но рампата от сняг най-сетне бе готова.

— Пак си е стръмничко — каза отговорникът. — Какво мислите? — обърна се той към операторите.

Те отново започнаха да се съвещават.

— Сега пък какво? — простена Джал-Ниш, който буквално си скубеше косите. — Ще изгубим Тиан.

С юмрук той удари по един от кланкерите. Операторите веднага се обърнаха и го изгледаха злобно, а Ки-Ара, комуто принадлежеше ударената машина, направо стисна пестник.

— И какво? — намеси се Ниш. — Винаги бихме могли да я намерим отново.

— Тези ти думи отлично илюстрират как си попаднал в тъй незавидна ситуация, момче! — процеди Джал-Ниш. — Отвъд тези върхове, идиоте, има огромно плато. И сам щеше да знаеш това, ако си беше направил труда да погледнеш някоя карта. Там бихме имали предимство, защото дори един лиринкс не може да пътува без почивка, а кланкерите не се уморяват. Само че отвъд платото се намира Нист, където изобилства от каньони, зъбери и пропасти. Там един лиринкс ще е в състояние да достига места, недостъпни за кланкер. Недостъпни дори и за войник. И тогава върви ги гони. Ако не ги настигнем в рамките на следващите няколко дни, всичко е свършено. А ако скотът намери другарчетата си…

Перквизиторът замълча и се загледа в снега. Заоблената му гръд, сливаща се с шкембето, се повдигаше тежко.