Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Занаятчията се опита да прекъсне прилива на енергия, ала не знаеше как. Ако можеше да обърне сферата към леда, той щеше да бъде пробит за секунда.

Само че Тиан не можеше да се доближи, защото амплиметът бе станал прекалено горещ. Камъкът бе започнал да се топи и да се стича на пода със съскане. Сферата ѝ започна да дими. Младата жена се чувстваше като неопитно чираче, заиграло се без разрешение с артефактите на своя магьоснически наставник.

В прилив на вдъхновение грабна шлема — той също се беше нагорещил — и изтръгна неговия кристал. Но жълтият лъч не трепна. Скалният ръб продължаваше да капе, а каменните му сокове, след като паднеха на земята, бързо се втвърдяваха и вледеняваха.

Внезапно лъчът изчезна. Тиан се отпусна на пода, свила лакът пред лицето си. Минис беше прав. Геомантията действително беше смъртоносно Изкуство. Прекалено опасно за лаик като нея.

Ледът бе покрит с вдлъбнатинки, издълбани от отхвърчалите нажежени късчета скала. Половината под на ледената кухина бе покрит със застинал камък.

Въздухът бе станал още по-лош. Тиан смете встрани изстиващите въглени, прибра сферата, кристала и шлема, и легна. Вън вече се смрачаваше. Тя затвори очи, заслушана в съскането на охлаждащата се скала. Този път нямаше кой да ѝ се притече на помощ.

През цялата нощ Юлия не спря да се поклаща. Вилнеещата навън буря беше толкова силна, че ревът ѝ проникваше през антифоните. Това я лиши от единственото пълно спокойствие, достъпно за нея — съня. А тя остро се нуждаеше от сън. Последните няколко седмици представляваха рязко отклонение от обичайната ѝ себевглъбеност, подложило я на изпитание. Години наред Юлия бе обитавала ума си. Там беше безопасно, стига да внимаваше да не потъва прекалено дълбоко и да не разгръща сетивата си. Сред сияещите възли, изникващи в решетката ѝ, имаше и такива, които не биваше да бъдат разплитани — опитът ѝ причиняваше ужасна болка. Те я бяха наранявали в началото, когато още не се бе научила кои от тях са добронамерени (или поне безразлични) и кои са зли. Кои бяха неподозиращи и кои дебнеха, застанали нащрек за шпиони, любопитковци или за хора като нея, правещи първите си колебливи стъпки в живота на ума. Могъщите грижливо пазеха уединението си.

Сега това убежище ѝ беше отнето. Тя щеше да се озове във външния свят, където я очакваше безжалостното слънце. И потоци неспирно заливаща я информация, които щяха да я удавят в океан от болка. И това не беше най-лошото. Щяха да я принуждават да разгръща един от онези лоши възли в решетката, за да разкрие какво лежи в сърцевината му. И тогава? Силните неизменно нападаха слабите. А нейната защита се изчерпваше с един млад мъж, който не владееше никакви особени способности.

Ниш се отнасяше мило към нея, но Юлия усещаше у него някакъв плам. Какво всъщност искаше той? За жената на име Иризис изобщо не мислеше. Бе срещала десетки като нея, хора, които се държат добре, когато им изнася, и стават груби в мига, когато от това биха имали полза. Иризис бе храбра и дръзка, но беше прекалено себична.

А какво щеше да стане, когато Юлия им предоставеше онова, което искаха те? Дали щяха да я изоставят? Навън? Изложена на този сетивен кошмар, тя щеше да изгуби разсъдъка си.

Тогава защо се бе съгласила да отиде? Защото Ниш се бе държал добре с нея и с това си беше спечелил лоялността ѝ. Нищо повече. Юлия никога не се бе надявала да открие обич, макар и да знаеше какво представлява тя. Любовта беше друг кошмар, неразбираем и ужасяващ.

Но тя копнееше за добротата му. Помнеше я под формата на прекрасен аромат на мускус, подправки и машинно масло. Като внимателния допир на нежна тъкан. Като покровителствена защита от внезапни отблясъци светлина. Като восъчни запушалки в ушите. Като абсолютна тишина.

Споменът за добротата му не ѝ позволяваше да трепери. Юлия искаше отново да изпита това чувство. И щеше да даде на Ниш всичко, което той поискаше.

Някакви крясъци събудиха механика. Джал-Ниш ревеше след някой клетник в коридора. Явно наближаваше време да тръгват. Ниш се измъкна от завивките. Толкова беше студено! Израснал в голям дом с централно отопление, механикът така и не можеше да свикне с това място.

Той нахлузи пет ката дрехи и мрачно пое към столовата, където завари Иризис. Двамата закусиха обилно, през което време сивата зора вече надничаше сред тесните прозорци. После Ниш изведе Юлия. Баща му отново се беше разкрещял — заради натрупания от бурята сняг портите не можеха да бъдат отворени. Налагаше се огромните преспи да бъдат разхвърляни, за да могат кланкерите, снабдени с приспособления за стъпкване, да излязат. Точно бяха започнали с разчистването на снега, когато зазвъня камбаната на наблюдателната кула.