Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Никакви следи от поле. Беше ѝ нужно много време, за да установи причината. Тя се опитваше да използва кристала насила, а той ѝ се съпротивляваше. Амплиметът не можеше да бъде принуждаван. Искаше да бъде придуман с ласка. В мига, в който Тиан преустанови опитите си да се наложи, за момент в съзнанието ѝ изникна нещо слабо и неясно.

Занаятчията се отпусна и изхвърли от ума си всичко друго освен излъчването на кристала. Вече започваше да съзира по-голяма конкретност сред мъглата. Амплиметът ѝ позволяваше да вижда по-далеч и по-надълбоко, но не в обичайното, слабо поле. Струваше ѝ се, че планетната кора внезапно е станала прозрачна.

Линии, плоскости, сфери и гроздове започнаха да се очертават. Дали това представляваха различни типове полета? Всички те ѝ се струваха много концентрирани, в по-голяма степен от всичко, което бе виждала досега.

Тиан нямаше представа относно същността им и съдържаните в тях сили. Изкуството налагаше разбиране, а тя не знаеше нищо за устройството на света. Опитът за черпене на енергия от тези източници щеше да е равнозначен на самоубийство.

Тя продължаваше да оглежда разнообразните форми. Тогава зърна една, която ѝ напомни на нещо, съзирано и преди. Продълговата еднообразна плоскост, разсичаща скалите, с криви проблясъци. Контурите ѝ приличаха на пукнатината, която разсичаше дългия минен тунел. Тази форма трябва да беше полето, асоциирано с нея. Напрежението, трупало се там стотици години, копнееше да бъде освободено.

Очевидно то представляваше енергиен източник, достатъчен да я спаси, ако можеше да се включи към него. Тиан се съсредоточи — действие, улеснено от амплимета. Тъй като помнеше предупрежденията на Триор, девойката се постара да установи съвсем слаб приток. Нищо не се случи. Занаятчията се увери, че е изпълнила процедурата правилно. Всичко изглеждаше наред. Тя опита отново. Представи си субетерния канал. Пак нищо.

Къде допускаше грешка? Аахимите ѝ бяха обяснявали за този аспект от геомантията, ала тя не бе разбрала разясненията им. Може би не трябваше да изтегля енергия през субетера, а през хиперплоскостта. Само че как?

Тиан се опита да се върне в състоянието, където съзнанието ѝ бе зърнало хиперплоскостта, само че, естествено, то не изникна. Тя се отпусна назад, изцедена. Глупаво беше да мисли, че би могла да овладее ново Изкуство с толкова малко обучение.

Дори нямаше сили да си свали шлема. Младата жена отхапа част от дажба и понечи да отпие от манерката си. Водата беше замръзнала, а металът веднага се опита да залепне за устните ѝ. Тя отчаяно отпусна ръка и сведе глава. Започна да се унася. И в този момент в мисълта ѝ изникнаха кръгове и сегменти.

Хиперплоскостта! Тиан отново извика полето на процепа и започна да търси връзка към него през новото измерение. Процесът притежаваше големи сходства с намирането на път през лабиринт, който непрекъснато се изменя. Нищо не се задържаше същото за повече от секунда. Но тя не се отказваше. И бе възнаградена — за частица от секундата зърна нишката и я грабна. Амплиметът засия. Обгърнатата от пръстите ѝ сфера започна да грее. Благословена топлина. Тиан вече бе престанала да се надява, че някога ще изпита отново това усещане.

Само че тази топлина беше прекалено слаба. Занаятчията изгуби връзката, но откри друга. Установи я и започна да изтегля малко по-силен поток. Някъде дълбоко в планината нещо се разтърси. Жиците на сферата вече бяха горещи. Не болезнено, приятно горещи. Тиан ги доближи до лицето си, но скоро те започнаха да изстиват, изчерпили вложената сила. Младата жена отново изтегли енергия и отново почувства онова горещо потръпване. Тя си свали ботушите и мушна пръстите на краката си между жиците.

След всеки опит тя се сгряваше и правеше почивка, преди да повтори процедурата. Само че подобна топлина нямаше да ѝ е от полза тук — студът бързо я надвиваше. Това беше топлото излъчване на чаша горещ чай. А Тиан се нуждаеше от горещината на лагерен огън. Ала последната не можеше да бъде постигната чрез използването на такива дребни връзки. Затова занаятчията започна да търси по-обширен канал. Този път знаеше точно за какво да се оглежда.

Ето и търсеното. Тя изтегли енергия — прекалено рязко, оказа се, защото сферата внезапно стана прекалено жежка. От палтото ѝ започна да се вдига дим, който Тиан веднага угаси.

Под планината се разтресоха цели пластове по протежение на разлома, дълъг три левги. Мраморният слой се придвижи надолу, а гранитният пое нагоре — само четири пръста, ала количеството на освободената енергия бе колосално. Цялата планина се разтърси, предала ударните вълни.