Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Струва ми се, че главата ми гори.

Енергията, която използваш, протича през теб , каза Триор. Трябва да работим бързо. Когато за пръв път видя Минис, ако не се лъжа, ти имаше слаб, обработен кристал? Намерила си амплимета наскоро?

— Преди по-малко от седмица. Още не съм го използвала… с изключение на сега. — Започваше да се чувства слаба.

Не го използвай! Този кристал може да пренасочва толкова много енергия, че да те изпепели на мига. Но ако си послужиш с него внимателно, точно според насоките ни, той ще те спаси.

— Как?

Заплашва те смърт, Тиан, и тя не се изчерпва само със заплахата от замръзване. По отслабването на сигнала ти преценяваме, че над теб има около десет дължини сняг.

Тиан потръпна. Та това си беше височината на едно обичайно дърво. Нищо чудно, че студът я притискаше по такъв начин.

Докато бурята не престане, няма да си в състояние да помръднеш. А дори и тогава ще те заплашва срутване или лавина. Това означава, че трябва да чакаш с дни. Разполагаш ли с храна?

— Достатъчно за седмица. Но студът ще ме е довършил много преди това.

Слушай внимателно. Можеш да извлечеш енергия с помощта на кристала, за да се сгрееш.

Тиан опита да се съсредоточи, за да не изпусне нищо от инструкциите на Триор. Те бяха дълги, сложни и трудни за разбиране, тъй като съдържаха непознати за нея концепции като „топологически морфометрики“ и „хиперизмерни червейни дупки“. Ръката ѝ започна да потрепва. Беше ѝ много студено.

— Не мога да удържам връзката — изхриптя младата жена.

Само още…

Триор изчезна. Тиан се чувстваше прекалено слаба, за да я потърси отново. Вече не чувстваше пръстите на краката си. Тя си свали обувките и чорапите, за да ги разтрие — доколкото това бе възможно с вкочаняващи се ръце. Измръзването беше неминуемо.

Заради изтощението се затрудняваше да мисли. Как точно трябваше да използва амплимета? Опита се да последва инструкциите на Триор, но скоро разбра, че ѝ липсват няколко стъпки.

Първо трябваше да установи наличието на енергиен източник. Това не беше трудно — навсякъде около нея имаше енергия. Снежната маса върху склона съдържаше достатъчен потенциал, за да разтопи скала. Само че би било изключителна глупост да опитва да черпи от такъв нестабилен източник, дори и да имаше опит.

Тиан си сложи шлема и започна да търси други излъчвания. Търсеше енергия, от която да е безопасно да се възползва, например горещ поток. Но не откри. Всички евентуални източници бяха или твърде дребни, или твърде едри, или твърде опасни, или твърде непонятни.

Силна болка я прониза в гърдите. Девойката изкрещя задавено и се преви, при което си удари ухото в камъка. Сферата се изтъркаля и се блъсна в снежната стена. Не ѝ достигаха сили, за да се протегне и да я вземе. Тиан отпусна глава на земята, без дори да усеща студа. Вече беше станало прекалено късно.

Събуди се!

Мраз! Галактики от бавно течащ лед, скрежеста течна белота, която бавно се втвърдява отново.

Събуди се, Тиан!

Стържещ ледник; ледна кръв в три цвята: червен, жълт и бистър. Не очни ябълки, а ледени топчета.

ТИАН, СЪБУДИ СЕ, ЛЮБИМА!

Това разпука ледената кора. Тя простена, размърда се. Скреж се отрони от миглите и клепачите ѝ. Всичко я болеше. Струваше ѝ се, че в нея са започнали да се образуват ледени късове, които я бодат. Ти умираш, Тиан!

— За предпочитане е пред това…

Не! — възкликна настойчиво той, сякаш връхлетян от внезапна болка. — Спаси се. Спаси се, Тиан, а после спаси и мен.

— Как бих…

Използвай амплимета. ПОБЪРЗАЙ!

— Страх.

Ще умреш, ако не го използваш. Това е единственият шанс — за всички ни.

Занаятчията бавно запълзя към кристала. Сълзите ѝ замръзваха още в очите. Толкова много я болеше. Протегна ръка, ала бипирамидата се намираше твърде далеч… тя не можеше да продължи. Тиан, обич моя!

Тези му думи я разтърсиха и я накараха да помръдне отново. Тя продължаваше да плаче, но по различна причина: чиста радост. Минис, измъченият ѝ принц, я обичаше. Бе го признал. И тя също го обичаше, макар по-рано да не бе осъзнавала. За него щеше да стори всичко.

Тиан бавно пълзеше по леда. Ноктите ѝ се чупеха, гърдите, брадичката и коленете биваха одирани от леда. Жиците прогориха кожата ѝ, когато тя притисна сферата към гърдите си и отново потърси източник на енергия. Полето от възловата точка на фабриката беше слабо тук, като че някаква друга сила го отблъскваше. Нямаше достатъчно енергия да запали и свещ.