Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Струваше ѝ се, че светът около нея се преобръща. От сферата лъхна горещина. Подобна топлина Тиан бе чувствала в моментите, когато във фабриката бе преминавала покрай някоя от пещите. Оранжеви лъчи бликнаха във всички посоки, за да оформят кръгла кухина. Цялата снежна повърхност тутакси се заледи. Тиан отвори очи, удивена от това, което бе сторила току-що. Многоцветни отблясъци блестяха по леда. Беше толкова красиво.

Планината се успокои, а снегът над убежището на Тиан започна да се спуска надолу по склона, разбуден от разместването. В началото движението бе едва осезаемо, ала след няма и минута целият склон се беше раздвижил. Девойката не можеше да види свличането, но можеше да го усети. Лавината започна тихо като шепот и премина в нечуван рев. Снежните слоеве се втурваха надолу, на моменти повлекли със себе си и камъни.

Скалата, на която Тиан бе облегнала гръб, трепереше яростно. Занаятчията притискаше шлема и сферата към гърдите си. Потоците на лавината прогърмяха по издатината над нея. Леденият ѝ мехур изкънтя от сблъсъка. Обградилият я сняг бе отнесен. С един последен грохот снежната вълна отмина и продължи надолу, понесла масата си от сняг, лед, камъни и изкоренени дървета към дъното на долината.

И настъпи тишина. Тиан отвори очи, все още неспособна да повярва в оцеляването си. Беше ден. Ледените стени около нея бяха прозрачни като дебело стъкло. Зимното слънце се беше свило сред ясното небе. Бурята беше отминала. Убежището на Тиан приличаше на сапунен мехур, образувал се под щръкналата скала. Склонът около нея бе оголен и стръмен.

Минис, чудният Минис, в крайна сметка я беше спасил. Сърцето ѝ преливаше от обич.

— Минис?

Отговорът изглеждаше по-слаб от преди. Тиан, ти си жива! Решихме…

— Имаше лавина, но оцелях. Какво трябва да направя, за да ти помогна?

Вече може да е твърде късно. Той държеше кърпа пред носа си. Изригванията стават все по-лоши.

— Ще сторя всичко!

Ужасяваше я мисълта, че Минис ще изчезне, преди тя да го е срещнала.

Тиан, доверието ти е по-безрезервно и от любовта ти. Но щом настояваш да върнеш дълга си, съществува начин…

Самата тя осъзнаваше, че им е длъжница. Възнамеряваше да се отплати. Това бе въпрос на чест. Но въпреки това ѝ стана неприятно, че той го спомена.

— Само кажи.

Чувала ли си за място, наречено Тиртракс?

— Разбира се!

Тиртракс беше най-високият и най-прочут връх на Великите планини — и в света. Някои го определяха като най-висок в Трите свята, макар че за това Тиан нямаше как да знае. Тъй като имаше интерес към числата, особено големите, тя знаеше, че това скално чудовище се издига на повече от осем хиляди дължини — или шестнадесет хиляди крачки (ако някой изобщо седнеше да измерва височината в крачки).

Тогава трябва да ти е известно, че някога аахимите са построили голям град във вътрешността на планината?

— Не съм много запозната с Историите — предпазливо рече Тиан. — Зная, че преди хиляди години харонът Рулке е довел на Сантенар аахимски роби, за да му помогнат в търсенето на Златната флейта. Впоследствие те се сдобили със свободата си и построили градове в планините. Но не знаех, че Тиртракс е едно от тези места.

Тогава те моля — изглежда той се консултира с някаква карта — да поемеш на юг през планините, а после на запад към Тиртракс. Ако… когато достигнеш върха, свържи се отново с нас и аз ще ти кажа как да влезеш. Отнеси амплимета до предводителя на аахимите и го помоли (или я помоли) да го използва. Само при това положеше бих имал някакъв шанс.

— Какъв шанс? — прошепна тя. Връхлитаха я странни емоции.

Да дойда в твоя свят. Минис изглеждаше изненадан от въпроса ѝ. Това бе предсказано отдавна. Аз самият също го предрекох, когато бях дете.

— Ти си ясновидец?

Нещо такова, макар че собствените ми люде рядко ми обръщат внимание. Как копнея да зърна прекрасния Сантенар! И теб, моя най-прекрасна Тиан!

Сърцето ѝ трепна. Аахимите бяха силен и умен вид. Бяха надвили лиринксите на родната си планета. С тяхна помощ човечеството щеше да спечели войната. Тиан осъзна, че не само щеше да бъде с любимия си (както бе започнала да гледа на Минис), но и щеше да се превърне в героиня, допринесла за спасяването на Сантенар. Вече никой нямаше да гледа отвисоко на нея. Подробностите около произхода ѝ щяха да бъдат забравени.

Ще можеш ли да изпълниш молбата ми? — попита Минис.

— Нали можеш да предсказваш бъдещето? — тихо рече Тиан.