Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Никой ясновидец не може да съзре собственото си бъдеще. Твоята съдба също не съм способен да разчета. Осъзнавам колко много искам от теб. Предприемала ли си подобни пътувания преди, Тиан?

Много? Та той искаше невъзможното. През целия си живот Тиан не бе отивала по-далеч от Тикси — на няколко левги от фабриката. Отиването до Тиртракс ѝ се струваше като околосветско пътешествие.

— Не съм, но заради теб — тя с обич се загледа в лицето му — бих обиколила Сантенар.

В очите му изникна мекота. Любима. Как копнея да бъда в обятията ти. Сега ни предстоят много приготовления, за да бъдем готови навреме. А теб те очаква тежко пътуване. Ти си единствената ни надежда, Тиан. Без значение дали ще успееш, или ще се провалиш, стори го славно! В Тиртракс ще бъдеш посрещната с почести.

И помни, че не бива да казваш на никого. Останалите няма да те разберат и ще се опитат да ти попречат. Пази в тайна и амплимета си: за онези, които разбират Тайното изкуство, той няма цена.

— Само един друг човек знаеше за него, възрастният миньор, който го намери. Уви, добрият Джоейн намери смъртта си в мината.

Минис остана загледан в очите ѝ, докато лицето му изчезваше. Тиан все така не откъсваше поглед от мястото, където бе стоял образът му, и мислено изживяваше първата среща с любимия си, когато двамата щяха да се отдадат на обичта си. Представата едновременно я плашеше и я привличаше. Радваше се, че до момента не бе допуснала мъж до себе си. Искаше Минис да бъде първият ѝ и единствен любовник.

Тук в ума ѝ изникна тревожна мисъл. За амплимета знаеха само един друг човек и един лиринкс . В глупавата си небрежност тя беше позволила на Рил да го види. Как щеше да опази бипирамидата?

След няколко минути Тиан не беше в състояние да се тревожи, защото бе сполетяна от ефектите, произтичащи от употребата на геомантия — отпадналост, студени и ледени тръпки, хиляди иглици, пробождащи кожата ѝ. Тя се отпусна назад и зачака всичко това да отмине.

Първо трябваше да намери начин да излезе от ледения си мехур. Начин, който да не включва падането ѝ по склона. Вътре все още бе топло (амплиметът все така излъчваше топлина), но не достатъчно, за да се стопят ледените стени. Те бяха доста дебели, може би два лакътя.

Тиан с мъка се откъсна от бляновете си. Страхуваше се от тези емоции, които никога не бе разбирала. Страхуваше се да се впусне във връзка, която би могла да я лиши от контрол. Страхуваше се и от предстоящото пътуване. Тиртракс беше далече. Не знаеше колко точно, но във всеки случай стотици левги. Щяха да са ѝ нужни месеци, за да стигне, а трябваше да изчака до пролетта.

Вътре започваше да става задушно. По-рано снегът бе пропускал въздух, само че сега ледът я беше изолирал. Скоро щеше да я заплашва задушаване. И без да опитва знаеше, че арбалетът не притежава достатъчно пробивна сила, за да направи отвор.

Дали отново да използва амплимета? Определено нямаше какво да губи. Тиан разпростря сетивата си, но сега не откри разлома. Не знаеше къде да го търси.

Ала долови други излъчвания, близки и далечни. Светът пулсираше от енергии: скалната тежест, горещината от сърцето на земята, кухините с газ под слоевете варовик… Ала самото наличие на сила не означаваше автоматична достъпност. Уменията на Тиан бяха примитивни, контролът ѝ бе нищожен.

Тя потърси по-дълбоко във вътрешността на земята, където гранитът бе разсечен от необятни жили. Там Тиан долови излъчването на кристал, огромен като слон. Неговото поле беше необичайно и уникално. Създадено от натиска от околните скали, блъсъка на вятъра по планинските склонове и трусовете и лавините, полето постоянно се изменяше.

Тиан започна да оформя канала, по който енергията трябваше да потече — от хиперплоскостта към амплимета и през леда. Тя бавно си пое дъх, направи последните настройки и рязко изтегли енергия.

Ярък жълт лъч изригна от бипирамидалния кристал, за да се вреже над главата ѝ, разсичайки скалата. Върху младата жена се посипаха късчета нагорещен камък. Косата ѝ пламна. Тиан веднага я угаси.

В следващия миг тялото ѝ бе разкъсано от агония. Сякаш целият приток преминаваше през нея. В спазмите си тя изрита сферата, която се извъртя. Тиан успя да отскочи в последния миг, за да не бъде разсечена от лъча. Ако бе закъсняла само с частица от секундата, той щеше да е отрязал стъпалата ѝ. Върху единия ѝ пищял започна да нараства мехур.

А лъчът стана още по-ярък. Парче от скалата експлодира сред огнена заря. Едно пламъче прогори дрехите ѝ до голо. Девойката го отстрани, но не и преди да я е жегнало мъчително. Палтото ѝ, захвърлено на земята, също димеше. Скалната стена продължаваше да се разрушава.