Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Какво има пък сега? — ревна Ги-Хад.

— Вражеско раздвижване в гората, сър.

— Всички да заемат позиции! — отсечено нареди отговорникът. Всички се разтичаха. — Численост, войнико?

— Най-малко шест, сър.

— Шест — промърмори Ги-Хад, докато тичаше към портите. — И са навсякъде. Предишното нападение не беше случайно. Не, това е внимателно изготвена стратегия, пред която сме безсилни. Но каква е целта им? Занаятчиите или контролерите? Бедната Тиан. За нищо на света не бих искал да бъда на нейно място.

Цял следобед, а после и цяла нощ, хората стояха нащрек. Лиринксите бяха зървани няколко пъти. Веднъж катапултите им стреляха по стената. Но атака не последва. На сутринта нямаше и следа от тях.

Това никак не се хареса на Ги-Хад.

— Дали възнамеряват да нападнат, или се опитват да ни попречат да тръгнем след Тиан?

Бяха изгубени още часове, докато кланкерите проправят пъртина между мината и селото. Едва по обед отпътуващите се събраха пред портата, която все още биваше поправяна.

Групата, в която влизаше Иризис, се състоеше от шестнадесет души и бе предвождана от сержант Арпъл, професионален войник от Тикси. Със себе си той бе довел десет пехотинци — това беше максималната бройка, от която можеше да се лиши и без това изпитващият затруднения с кадрите градски гарнизон. Те стояха край кланкер с очукана броня. Негов оператор бе младият красавец Ки-Ара, комуто Тиан някога бе хвърлила око. До него стоеше стрелецът му, набит брадавичест мъж на име Пур-Дид, чиято прошарена коса бе вързана на опашка.

Още две групи бяха готови за път, всяка застанала до чисто нов кланкер, оператор, стрелец и десетима войници. В състава на експедицията влизаха още Джал-Ниш, който щеше да ръководи всичко, Ги-Хад в ролята на негов помощник, следовател Фин-Мах и един старши механик. Цивилните бяха длъжни да се придвижват зад кланкерите или вътре в тях. Ниш се молеше машините да са изработени добре, защото иначе на него и на другия механик щеше да се падне да ги поправят, а сред студа това си беше убийствено задължение.

Сега валеше лек снежец. Добре беше, че сред преспите от отминалата буря бе прокарана пъртина до мината, само че отвъд нея трябваше да се придвижват със ски.

Войниците стояха строени зад Арпъл. След тях бяха застанали Ниш и старшият механик, висока и смугла жена на име Туниз, родом от Крандор. С тесните си бедра тя по-скоро приличаше на младеж. Косата ѝ бе къдрава и подстригана ниско, не повече от нокът. Вратът ѝ бе обгърнат от емайлирани гривни. Зъбите ѝ бяха изострени, което придаваше заплашителност на честата ѝ усмивка.

После идваха Иризис (не по-ниска), стройната Фин-Мах и жилестият Ги-Хад. Занаятчията бе застанала колкото се може по-далеч от следователя, без да прикрива ненавистта си. Фин-Мах от своя страна се правеше, че не обръща внимание. Дребничката Юлия бе застанала най-отзад. Навлечена в зимните си дрехи, тя приличаше на бъчвица. Шапка с широка периферия прикриваше антифоните, очилата и маската ѝ. На лицето си носеше покривало от паяжинен плат и нервно пристъпваше от крак на крак.

Стомахът на Ниш се беше свил от притеснение. Дузина лиринкси съвсем спокойно можеха да ги унищожат, ако ги нападнеха изневиделица. По лицата на околните личеше, че те също са тормозени от подобни притеснения.

Ги-Хад изглеждаше разсеян, загледан в портата, като току потропваше с крак.

— Мисията ни е проста — каза Джал-Ниш. — Занаятчия Тиан е била заловена от лиринкс, а ние трябва да я освободим на всяка цена. Сторилият това ще бъде възнаграден богато. Тя притежава талант, който тази фабрика не може да си позволи да изгуби.

Иризис шумно тропна с крак, с което си спечели отровен поглед от страна на Джал-Ниш.

— Как се е случило това, сър? — попита сержант Арпъл. Горната му устна бе разсечена от такъв белег, че той приличаше на човек с две усти една над друга.

Ги-Хад обясни за сражението в пещерата, представлявало по-скоро клане. По-младите войници не останаха никак въодушевени от чутото.

— Изпратих Гъл и Хърни да предупредят фабриката, а аз поех по заобиколен път, за да последвам Тиан.

— Смела постъпка, сър — одобри Арпъл. — Малцина биха проявили подобна храброст.

— Бях изплашен — призна Ги-Хад. — Само че мой дълг е да отговарям за нея и за всички мои подопечни.

— Стига празни приказки — обади се със стържещ глас перквизиторът. Той никак не обичаше героите. — С всяка изминала минута чудовището я отнася все по-далече.