Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Хани — тихо промълви тя. — Върви да се скриеш. Не излизай, докато не те повикам.

— Защо, Тиан, какво има?

— Послушай ме! По-бързо!

Хани изхлипа объркано и започна да се прокрадва назад. С крайчеца на окото си Тиан я видя да се стрелва наляво сред отломките. Самата тя приклекна зад една рухнала колона.

И на нея ѝ идеше да заплаче. Какво ли си мислеше момиченцето? Че отново щеше да се случи някакво нещастие? Не, не биваше да го допуска. Приливът на решителност накара Тиан да се изправи и да се покатери върху колоната.

Трите конструкта се носеха из залата. През портала изникваха още, един след друг. Движеха се тъй близо, че буквално се докосваха. Само след минути бяха дошли стотици конструкти. Всички имаха сходна форма, но се различаваха откъм детайли и големина. Виждаха се машини, достатъчно едри да пренасят петдесетина души, и такива, в които едва би могло да се побере малочислено семейство. Край някои конструкти тичаха хора, други се бяха хванали от външната страна и се возеха там.

Машините се подредиха зад трите челни конструкта: оформиха двадесет колони, съдържащи сто редици. А през портала продължаваха да изникват още. Две хиляди конструкта. Ако всеки побираше дузина, това правеше двадесет и четири хиляди души. Малко повече от няколкото хиляди, които беше казал Минис. Но все пак това беше капка в морето в сравнение с милионите човеци. Освен това аахимите идваха като съюзници.

Тиан стоеше в средата на залата, съвсем сама. Машините се приближиха на петдесет крачки от нея, сетне спряха — всички, едновременно. Забележително. Плашещо!

Куполът на най-предния среден конструкт се разцепи и се отмести назад, за да разкрие платформа, на която стояха седмина. Повечето бяха със смугла кожа и почти глава по-високи от обитателите на Сантенар. Но имаше и една жена, с бледа кожа и червена коса, която не беше по-висока от Тиан. Всички те носеха лъкове, мечове или други познати оръжия. В задната част на машината имаше бойна кула. Към нея бе прикрепен механизъм, подобен на копиехвъргачка.

Левият от челните конструкти също се разтвори. Това стори и десният. Шестима аахими стояха на всяка платформа. Тиан диреше с поглед Минис, но не го откриваше. Всички те изглеждаха изтощени — покрити с белези и сажди — и въпреки това съумяваха да излъчват осъзнато достойнство. Въпреки проблемите си, те бяха облечени пищно. Тиан неволно се погледна и потръпна. Цялата беше покрита в прах, коляното ѝ надничаше през скъсания крачол. Освен това и без да поглежда знаеше, че косата ѝ е същинска отврат.

Висок мъж пристъпи напред върху платформата на средния кланкер. Тиан разпозна Витис, макар и изглеждащ още по-измъчен. Беше се вторачил. Изглежда изпитваше затруднения да се владее.

— Коя си ти — загърмя гласът му на общия език, — застанала пред могъществото на аахимите?

Отличаваше се с богато и плътно звучене — глас, свикнал да командва. Акцентът беше странен, говореше за изучаван в изолация език. И той, подобно на Минис, произнасяше всеки звук отделно. Това придаваше решителност на звученето му.

— Тиан — извика тя в отговор. Собственият ѝ глас прозвуча слабоват и писклив. — Аз изработих устройството, довело ви тук.

— Погрешно! — ревна той.

Занаятчията неволно отстъпи назад.

— Сглобила си зиксибюла погрешно! Разменила си ляво и дясно. Всичко е огледално на правилното. Твоята глупост причини загубата на мнозина сред нас, изчезнали в празнотата. — Той потисна ридание. — Глупачка. Кланът ми бе унищожен.

Вцепени я ужас.

— Съжалявам — прошепна тя, припомнила си виковете, писъците, хилядократната агония. — Ужасно съжалявам. Сглобих го точно както ми бе показано.

— Скверниш паметта на мъртвите ни! Не смей да оправдаваш некадърността си.

Тиан си пое дъх.

— Следвах дадените ми инструкции. Ако световете ни са огледални, защо не ми казахте?

— Трябваше сама да провериш! — отровно изсъска той.

Девойката се чувстваше като чираче, изправено пред разгневен учител. Само че сега стоеше пред двадесет и четири хиляди гневящи се.

— Опитах да се свържа с вас, както ми казахте. А вие не отговаряхте. Освен това ти знаеше за състоянието на вратата, преди да напуснете Аахан. Чух те да го казваш. Ти заграби контрола върху портала. Грешката се дължи на теб.

— И смееш да ме обвиняваш? Аз съм Витис от клана Интис, Първи аахански клан! Поклони се и сведи глава, когато разговаряш с мен! Нима на човеците не е позната страхопочитта?