Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Разбира се, че ще ти помогна. — Сълзите не ѝ позволяваха да види почти нищо.

— Няма да ме оставиш, нали? — задавено попита Хани. — Както баща ми, майка ми и лелите? — Детето успя да си поеме дъх, при което тялото му се разтърси от спазъм.

— Никога няма да те оставя, Хани. Ще бъда с теб до деня на смъртта си.

— Извинявай! — изхлипа момиченцето и напразно понечи да бръкне в джоба си. — Забравих…

— Какво си забравила, сестричке?

— Да ти дам подаръка. — Сълзите се стичаха по бузите ѝ.

Тиан също не можеше да поеме дъх.

— Няма значение, Хани.

— Той е днес, а аз забравим! — с мъка промълви детето. — Прости ми, Тиан.

Хани измъкна нещо, увито в парче кожа от лодката на Тиан. Вътре имаше плетена кожена гривна, украсена с тромаво очертани цветчета.

— Обичам те, Тиан.

Все така насълзена, девойката взе гривната и си я сложи на лявата ръка.

— Благодаря ти, сестричке. Не си забравила. Денят все още не е свършил.

— Обичам те, Тиан. Ти ще ме излекуваш, нали?

— И аз те обичам, повече от всичко на света.

Тя започна да целува личицето ѝ. Спря едва когато детето издъхна. Строшените от копието ребра бяха разкъсали дробовете.

Тиан взе Хани на ръце. Детето се оказа изненадващо леко. Тя се обърна и се приближи към конструкта. Крайниците на момиченцето висяха безжизнено във въздуха.

— Тя е мъртва!

— Поднасям съболезнования — каза Витис. — Злощастен инцидент.

— Тя е мъртва! — изпищя Тиан. — Осемгодишно момиченце! Вие сте хиляди, с най-могъщите бойни машини на Сантенар, а сте толкова изплашени, че се чувствате застрашени от едно дете? Бъди проклет, Витис. Никакво благородство няма у аахимите. Вие сте най-страхливите от всички обитатели на Трите свята!

Витис пламтеше от гняв.

— Никой не може да говори така за аахимите, без значение на сан или заслуги. Ти не си достойна да бъдеш наложница. Предложението вече не важи.

— Страхливци! — изсъска Тиан. — Клетвопрестъпници! За вас думата не означава нищо.

Витис ѝ подхвърли друга торба.

— Репарации за детето. Сега се отдръпни.

— Не можеш да купиш живота на едно дете. Както не можеш да купиш мен!

Тиан погледна към Минис. Той се взираше в нея. Може би все още имаше надежда.

Минис отпусна единия си крак върху пода.

— Стореното не може да бъде отменено — изръмжа Витис, — без значение колко съжаляваме. Не можеш да направиш нищо, приемни сине. Всичко е свършено. Ела и заеми полагащото ти се място.

Всичко щеше да е съвсем различно, ако поне един от вас покажеше истинско съжаление. Поне ти, Минис. Моля те.

Минис се беше загледал в детето. Сълза блестеше в едно от очите му. В следващия миг той взе решение. Младежът сведе очи, а Тиан разбра, че е изгубила всичко.

— Наистина съжалявам, Тиан. — Той се изкачи обратно на платформата и застана до Витис.

Конструктите отново се раздвижиха — и отново в пълен синхрон. Тиан не помръдна от мястото си. Предизвикваше ги да я прегазят. Беше вперила поглед в лицето на Минис, ала той гледаше право напред.

Предната редица я заобиколи. Останалите редици сториха същото, отправили се към пропуканата стена. Отвъд нея поемаха над струпаните ледени и скални отломки, за да се отправят към долината.

— Проклети да сте! — изпищя Тиан. Внимателно остави тялото на Хани, грабна торбите с платина и ги захвърли след конструкта на Минис. Но и това не я накара да се почувства по-добре. Тя приседна на пода и взе бледата ръчица на детето в скута си. Всичко бе напразно. Бе заплатила с живота на Хани за спасението на тези неблагодарници. Толкова много смърт я беше съпровождала, докато отнесе амплимета тук. Флууни, Джини, Лиса, Джоейн, цели взводове войници, лиринкси. Труповете отново изникваха пред очите ѝ. Не, цената бе прекалено висока.

Конструктите продължаваха да се точат около нея — това продължи около час и половина. През цялото това време Тиан държеше мъртвото тяло на Хани.

— Кълна се в това убито дете — прошепна тя, — че никога вече няма да обикна! Проклинам те, Минис, и целия ти род, за вечни времена. Предателството ти ще бъде отмъстено. Ще съжаляваш, че си ме оставил жива, благородни аахиме!

И това не я накара да се почувства по-добре. Загледана невиждащо след тях, Тиан бе сепната от трясъка на метално стържене. Три конструкта, притиснати един към друг, се олюляваха на границата на портала. Друга машина ги бутна. Те полетяха към пода и се разбиха. От разрушените конструкти изпълзяха аахими, които се затичаха да се хванат за останалите машини. След още двадесет и два конструкта притокът секна.