Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Гледката, която ги посрещна, щеше да остане запечатана в ума на Ниш до последния му ден.

Хани я дърпаше за ръката.

— Тиан, бързо!

Занаятчията се изправи. Чувстваше се вледенена. Обгръщаше я ревящ пукот. Сини висулки висяха от зиксибюла. Надушваше прах, смътно помнеше звука от падащи отломки.

Момиченцето продължаваше настойчиво да я дърпа.

— Погледни какво става!

Амплиметът бе изгубил сиянието си, но усукванторът блестеше с ослепителен пламък, заливащ повърхностите си с цветове. Вертикално разположеният тороид приличаше на огнен обръч. Сиянието му падаше над главата на Тиан, където се фокусираше, преди отново да се размие. То бе пробило дупка в стената, за да се насочи към средата на съседната огромна зала, където образуваше друг кръг, с радиус от пода до тавана. През него със свистене навлизаше въздух. Вероятно това беше дверта, макар че нищо не се показваше от нея.

Нещо изникна в ума на Тиан, откъслек от времето, в което бе лежала в безсъзнание: писъци, избухвания на светлина и жежкост, крясъци на крайна агония, на хора, чиито вътрешности се оказват отвън. Тази мисъл изчезна почти толкова бързо, както и се беше появила, но последвалото я упорстваше: мъката на хиляди души. По тялото ѝ плъзнаха ледени тръпки. Какво се беше случило с аахимите? Къде се бяха озовали?

В далечния край на помещението се виждаше светлина, синьо-бяла, долитаща откъм лед. Някаква грешка ли беше допуснала? Малката идиотка е сглобила зиксибюла обърнат наляво , бе казал Витис. Какво значеше това?

— Трябва ли да бягаме? — Хани все още стискаше ръката ѝ. Откъм пукнатината долиташе ледено стържене.

— Не зная.

Ледът утихна. Подът се разтърси два пъти. С грохот друго парче от планинската стена рухна. Навсякъде се посипаха отломки. На места подът се отрони. По-голямата част от отломките отново се изсипаха навън.

Двете се затичаха към пукнатината. От нея вееше страховит мраз, защото огромният глетчер от тази страна на планината се беше надигнал, за да се притисне към склона, беше се пропукал и отново спаднал. Скалата под тях се беше загладила.

Огромен леден къс политна навън и се заспуска с гръмовен рев. Тиан потръпна. Облеклото ѝ определено не беше предвидено за такова време.

— Там нещо става — каза Хани.

Прожектираният кръг беше потъмнял. Сенки танцуваха по отсрещната стена.

— Той идва! — възкликна шумно Тиан и прегърна детето. — Той идва, Хани!

Занаятчията се затича напред. Кух грохот разтърси пода. В основата на кръглия вход изникна тъмна форма. Тя започна да се придвижва с усилие. Концентрични дъги се разливаха по нея, опън на недотам еластична бариера.

— Не може да премине — каза детето.

Последва ослепителен блясък, придружен с гръм. Подът отново се разтърси. Диск мъгла покри очертанията на портала. Тъмната форма го прекоси, а мъглата изчезна в противоположна посока.

— Какво е това? — прошепна Хани.

— … Не зная. Може би някакъв тип кланкер.

— Какво е кланкер?

Естествено, че детето нямаше откъде да знае. В тази земя не се срещаха бойни машини.

— Превозно средство, което се движи само, без да са му нужни коне, биволи или елени.

Сега изникващите очертания съдържаха повече елементи. Появи се дълга, пресечена муцуна от синьо-чер метал, отвъд която имаше кръгла кабина, покрита с метален корпус. Обгръщаше го жълтеникав дим, който машината бе донесла с преминаването си. Тялото беше дълго и широко, с жлебове, издатини и изпъкнали фарове. Горната му част се скосяваше назад. Приличаше на нещо, сътворено от скулптор, гениален скулптор. Смъртоносно произведение на изкуството.

— Наистина прилича на кланкер — промърмори Тиан, — само че е по-голямо. Поне десетина екипирани биха могли да се поберат вътре. Как ли успяват да обработват метала така добре?

Редом с тази машина кланкерите от завода ѝ биха изглеждали като дело на селски ковач. Тиан изгаряше от желание да зърне кабината и механизма.

— Но то няма колела — каза Хани.

Под машината се носеше жълтеникаво сияние, което леко замъгляваше гледаните през него контури. Освен това липсваше обичайното стържещо дрънчене, оповестяващо надлъж и нашир приближаването на кланкер. Тази машина се придвижваше с почти безшумно жужене и моментно просъскване.

— Това е конструкт — сети се Тиан. — Няма какво друго да е.

Конструктът изцяло излезе от портала, обърна се в другата посока, после отново се завъртя към тях, спря. Втори конструкт изникна зад него, последван от трети. Младата жена изпита някакво неясно лошо предчувствие. Тези машини излъчваха заплаха.