Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Тогава не идвай с нас! — ревна Луксор. Върви в Кладенеца и пукни с прескъпото си достойнство! Аз искам кланът ми да живее.

Аз също , каза Триор. Десетте клана вече взеха решение.

Това не ми харесва , каза Витис. Да поверим подобна тайна на проточовек, и то едва отърсил се от детството. Как смятате, че ще постъпи тя с това знание?

Ще се тревожим за това, ако оцелеем , каза Триор.

Да , отвърна ѝ Витис. Можеш да бъдеш сигурна, че ще се тревожим.

Аахимите гласуваха. Бе решено, че ще направят опит. Минис отново се появи и даде напътствия на Тиан.

Видът на струпаните и умиращи аахими многократно подсили паниката на Тиан. Съществуването им зависеше от нея. Тя имаше тъй малки познания за геомантията, с която се налагаше сега да си послужи и да успее още от първия опит. Щом могъщите аахими изпитваха страх и съмнение, какво оставаше за нея?

Но тя трябваше да опита. Пръстите ѝ се движеха отчаяно. Тиан разгърна сетивата си. Този път пропусна дребния ледник, който бе използвала преди — сега щеше да се нуждае от много повече сила. Тя се понесе на север, за да обгърне огромния ледник, увиснал от самия връх на Тиртракс. Той се намираше много далече — а струваше ѝ се, че може да долови проскърцването му. Всичко се развиваше тъй бавно. Чакането бе пречистена агония.

Тя виждаше: по мястото, където ледът се виеше успоредно с очертанията на планината, пукнатина щеше да разсече същината му. Тиан вече дори можеше да види и излъчването му, вдлъбната леща. С отчаяна лудост тя сграбчи разгръщащата се пукнатина и започна да извлича енергия.

Ледът изрева, разкъсван. Парализиращ мраз се разля из тялото ѝ. Тиан се почувства като ледена статуя. Зиксибюлът потръпна, заливан от светлина и звук. Струваше ѝ се, че приспособлението се кани да се нахвърли върху себе си.

Планината също се разтърси. Гръмна звук, напомнящ раздробяването на канари от огромни пръсти. Грохотът бе тъй страховит, че след него всички останали звуци изглеждаха пренебрежителни и сякаш сами утихнаха, засрамени.

Хани отчаяно я дърпаше за ръката.

— Тиан, Тиан, кажи нещо!

Младата жена се повдигна от пода. Усещаше, че е изминало дълго време. Вече не виждаше Аахан. Между обвивката на амплимета и металната плоча проблясваха искри. Стъклените тороиди бяха угаснали. Сетне, след миг на пълен мрак, сиянието им се възвърна. Аахан също изникна.

Огромна вдлъбната леща се появи на самия връх на пътя, отвеждащ над кулите. За момент Тиан зърна Тиртракс в лещата. Сигурно бе зърнала огледално отражение, защото парчето ледник падаше от грешната страна на планината.

В центъра на отражението изникна звезда. Сетне лещата бе разкъсана от отвор. Последваха писъци и дрезгави викове, защото сред невярващите аахими се сипеше снежна лавина. Благословен хлад долиташе откъм портала.

Дверта! Дверта се отвори! — викаха сбраните.

Бързо! Преди отново да се е затворила!

Събраните се затичаха към машини, приличащи на кланкери. За момент Тиан зърна лицето на Минис, също и други познати физиономии — онези, които я бяха напътствали.

Спрете! — провикна се Витис. Малката идиотка е сглобила зиксибюла обърнат. Дверта може и да не работи.

Вече е твърде късно да се тревожим за това , изпищя друг.

Клан Интис! — нареди Витис. Изчакайте! Не е безопасно. Вие ще преминете последни, след Десетте! Нека те се излагат на риск. Време е да си възвърнем предишната слава.

Витис изтича към сложен апарат, смътно напомнящ зиксибюла на Тиан. Настани се на прилежащата към него седалка и започна да манипулира триизмерен контролен лост, при което от плочата заблестяха мълнии.

Образът на Аахан за момент се обърна надолу с главата. Дробовете на Тиан неочаквано пламнаха, вдишали огнен газ. Контролът ѝ над портала изчезна. Червейната дупка започна да се изгърчва сред етера — ударена от електрически заряд змия.

Не, Интис! — изрева Витис, повелително вдигнал ръце към армадата синкави конструкти. Почакайте…

Те не обръщаха внимание. Витис пусна ръчката, сведе глава и зарида. Аахими и машини все така се отправяха към края на пътя, но Тиан вече не ги виждаше. Престана да вижда и Аахан.

На върха на планина, на половин континент разстояние, тетрархът наблюдаваше движението на планетите. За частица от мига те се разтърсиха, разколебани в същината си. Очертанията на полето се навързаха. Планетният етер изхленчи, преди да възвърне неразплитаемостта си. Тетрархът остави инструментите си и отбеляза нещо върху плочка.