Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Сега накъде? — обърна се той към Юлия, когато последната спря на един ръб, над който склонът ставаше отвесен.

За момент тя изглеждаше разколебана. После заслони очилата си с ръка, възкликна и отново пое.

Часове по-късно двамата се оказаха в подножието на леда. Скалите се бяха променили в лъскави слоести шисти, на свой ред отстъпващи на гнайс. Огледът на Ниш и Юлия бе прекъснат от внезапен пукот, долетял откъм ледника.

— Какво беше това? — попита Ниш.

Слабоватият грохот, който долиташе под натиска на тежестта на ледника, се бе променил в по-остър и по-висок звук. Ледна грамада се спускаше право над тях, раздираща скалите на склона. Сякаш канари биваха раздробявани. Започнаха да се отронват каменни късове. Крил-Ниш наблюдаваше вцепенен, в невъзможност да избере посока за бягство.

Юлия изпищя, сграбчи ръката му и го повлече надясно. Тя тичаше по хребета, отвеждащ далеч от глетчера. Крил-Ниш търчеше след нея. Над главите им продължаваше да се носи скален рев.

Това не беше свличане, а хаотично сриване на лед и камък, откъртили се от върха. Къс планина с големината на родното имение на Ниш се носеше надолу. Превъртанията и ударите му го разделиха на две. С крайчеца на окото си Ниш можа да види, че по-голямата половина се понесе към тях.

Заради напрежението на бягството от носа му рукна кръв. Той все още продължаваше да тича и когато парчето профуча надолу, към дърветата. Звукът беше оглушителен.

Юлия вече беше изчезнала от погледа му, забележително постижение за човек, който не се упражнява. Ниш прекоси един естествено разсечен хребет и скочи. Наложи му се да се извърти във въздуха, за да не се блъсне в спътницата си, която се беше свила на земята, притиснала ръце над антифоните си в напразен опит да блокира шума. По отворената ѝ уста личеше, че тя пищи, макар Ниш да не чуваше нищо.

Механикът намери тапите за уши в раницата ѝ, сложи ѝ ги и отново намести антифоните. Юлия се изправи и каза нещо, макар Ниш да нямаше представа какво. Постепенно шумът утихна и двамата отново погледнаха натам. Вече не се отронваха скали, но ледът беше покрил мястото, към което двамата се бяха отправили. Земята неколкократно се разтърси.

С рев, пред който предишният грохот не представляваше нищо, голям къс от планината се напука. Отново последва сриване на скала и лед пред погледите им. Петнадесет минути по-късно, когато глетчерът се бе възвърнал към обичайното си проскърцване, Ниш каза:

— Дали вече е безопасно?

Очевидно Юлия смяташе така, защото тя започна да се изкачва нагоре по склона. На върха на хребета спряха. В склона на планината се бе отворила цепнатина, откриваща поглед към вътрешността ѝ.

— Град, скрит в планината! — Очите му съзираха няколко нива и величествени, украсени колони. — Ето къде е отишла. Но защо? Това лиринкски град ли е?

— Не мисля така! — Тя потръпна.

Дали да рискува и да влезе в планината? Ами останалите неща, които Юлия бе зърнала: летящите лиринкси, неопределения ужас?

— Виждам я — просъска Юлия.

Крил-Ниш не обърна внимание. Тя бе изричала това многократно.

Перцепторът го разтърси:

— Виждам, я Ниш. Ето там!

Той проследи ръката ѝ и зърна два силуета. Неговите очи не ги различаваха ясно, ала за зрението на Юлия не можеше да има съмнение. С нея наистина се работеше трудно, но пък тя никога не грешеше.

— Ела! Можем да я хванем!

Импулсът, тласкал Юлия до този момент, сега беше изчезнал. Тя се сви между два камъка.

— Твърде късно. Твърде, твърде късно.

— Остани тук тогава! — тросна се той. Възможността, за която дори не смееше да се надява, беше изникнала. Тиан беше съвсем сама, само с някакво дете. Единствено трябваше да я хване, да я отнесе до балона, да го издигне и да поеме към фабриката. И тогава щеше да бъде герой. Ниш се затича.

Приближаващ цепнатината в склона, Ниш забеляза някакви проблясъци. Те се зародиха внезапно, скрили двата силуета.

Юлия изпищя и скочи след него.

— Не ме оставяй! — Тя се хвърли в ръцете му. — То идва!

Ниш не попита за разяснения. Подобни питания рядко предоставяха допълнителна яснота. Той просто продължи, следван от разтрепераната Юлия.

Двамата се промъкнаха през долния ръб на пукнатината, намериха спираловидно стълбище в сравнително добро състояние и се закатериха по него. След два етажа стигнаха до нивото, където бяха зърнали Тиан и детето. Подът, напукан близо до рухналата стена, бе покрит с купища скални и ледени отломки.