Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Тиан провери и собствения си подарък, изработен на борда на кораба — убеди се, че си е на мястото, след което въздъхна дълбоко.

— Готова ли си, Хани?

— Разбира се.

— Чисти дрехи?

— При леглото ми са. Сегичка ще се облека.

— Да вървим да закусим. После ще си измием зъбите. И да не забравиш да си оправиш косата. Скоро ще започнем.

Тиан отново опита да се свърже с Минис — и отново се провали. Най-добре беше да се захваща за работа. Все още изпитваше смътни притеснения за машината, но вече беше прекалено късно да ги отстранява. Тя внимателно огледа амплимета. Беше изцапан, на едно място личеше сребърна ивица — там се беше притискал силно до шлема. Занаятчията използва комплект чисто бельо, за да отстрани мръсотията от страните му.

— Това е то! — развълнувано промълви тя. — Да видим какво сме направили, Хани.

Тиан се отправи към стаята с портала, понесла бипирамидата пред себе си. Приличаше на девица от древните ритуали, отнасяща храмово дарение. Хани подскачаше зад нея и тихичко си пееше. За нея този ден по нищо не се отличаваше от останалите.

Това в известна степен облекчаваше Тиан. Не ѝ се искаше да мисли какво щеше да последва, ако машината откажеше — ако я превърнеше във въглен или ако унищожеше ума ѝ, без да засегне тялото. Представи си учудената Хани, приклекнала край трупа…

Занаятчията с мъка се откъсна от тези страховити имагинерни образи. Имаше вероятност абсолютно нищо да не се случи, тъй като аахимите не ѝ бяха показали как да настройва машината. Стъклените елементи все още сияеха. Жуженето все още се дочуваше. При приближаването ѝ се усили и придоби настойчив призвук. Тиан спря. Звукът също преустанови измененията си. Нова крачка — звукът отново повиши тоналността си. Блясъкът на амплимета се бе усилил.

В центъра на най-малкия тороид, където се намираше и усукванторът, се намираше и кутия, изработена от същия стеатитов келхибар, изграждащ нозете. Неговата форма копираше тази на амплимета. Имаше и панти, които позволяваха отварянето ѝ.

Тиан протегна ръка и я отвори. Тороидите засияха с почти ослепителна светлина. Жуженето прерасна във вой, гъделичкащ тъпанчетата ѝ. Въздухът пред младата жена се беше сгъстил в гумена съпротива, нарастваща с приближаването ѝ.

Светлината беше толкова ярка, че Тиан трябваше да мижи. Зрението ѝ се стесни до чифт цепки, показващи ѝ единствено средната част на портала. Занаятчията напрегна сили. Нещо блъсна със същата сила насреща ѝ. Бипирамидата не напредваше.

Минис не я беше предупредил за това.

Но Тиан нямаше намерение да понесе поражение толкова близо до успеха. Трябваше да има начин. Тя обърна кристала така, че връхчето на една от пирамидите да сочи към кутията, и натисна. Амплиметът се придвижи малко напред и спря, като че изправен срещу стена. Обръщането му не помогна.

Оставаше ѝ само един изход и тя го използва с неохота, припомнила си предупреждението на Минис. Извади жичното приспособление от раницата си и постави амплимета вътре. Блясъкът на портала изчезна. Виещото жужене също спря. В мига, в който Тиан си сложи шлема, полето изникна в съзнанието ѝ. То беше различно от останалите излъчвания, които бе съзирала, съставено от многоцветни течения, разливащи се във всички посоки от зиксибюла. Имаше усещането, че съзира нещо повече от преди. Сякаш всички тези вихрещи се течения отвеждат към измерение, което по-рано Тиан не би могла да си представи.

В съпротивлението нямаше изменение. Тиан все така наблягаше с всички сили. Протегнала сферата с една ръка, с другата тя започна да размества разположението на топчетата, затворила очи. Ала колкото и да се напрягаше, не бе в състояние да извлече енергия от полето. Не разполагаше с време да се чуди за причината. Отново трябваше да си послужи с геомантията.

Усещаше няколко източника на подходяща енергия. Далеч под нея се простираха обширни разломи, една половина континент, натискаща друга, изтикваща планините. Дори и най-могъщият гадател не би могъл да овладее подобна мощ.

Но имаше и един източник, от който Тиан можеше да се възползва — ледниците. Енергията, отделяна при втурването на ледни маси след разпукване, щеше да е достатъчна за целта ѝ.

Тиан дълго търси и отхвърля, преди да открие подходящия глетчер. Дребен, разположен над насечена долина от другата страна на планината. Беше го зърнала по време на изкачването си. Дори и един дребен ледник притежаваше смазваща мощ. Усетът ѝ долови структурата му и откри слабост, около която пъстроцветни ореоли танцуваха в умствения ѝ образ. Ледникът беше готов да се пропука. Тиан зачака.