Йън Ървайн - Геомант - 2 том

През остатъка от нощта Тиан неуморимо проверяваше елементите на машината. Не откри никакви неизправности, но за всеки случай проведе тестовете отново. Всичко работеше в съответствие с това, което ѝ бяха казали да очаква. Изморена, тя се отпусна на пода и можа да дремне за около час.

Събудила се едновременно със зората, тя отправи позив към Минис. Искаше да се убеди, че машината е сглобена правилно, преди да постави амплимета. Но любимият ѝ не отговори. Поне това ѝ предоставяше време да се подготви. Тя се отби в банята, взе си горещ душ, последван от студен. Не спря да се търка, докато тялото ѝ не придоби бебешка чистота. Днес, ако всичко минеше добре, щеше да срещне Минис. И Тиан възнамеряваше да изглежда колкото се може по-идеално.

Не че притежаваше особени познания по кипрене. Грижите за външния вид неизменно се бяха изчерпвали с подстригване (и то с нож). А за събитието, което тя очакваше, се полагаха далеч по-значими приготовления.

Тиан извади специалните одежди, които бе купила от Гисмел. Беше ги изпрала преди няколко дни, за да се убеди, че е отстранила миризмата от престоя им в раницата ѝ. Те съдържаха комплект красиво, макар и възмутително оскъдно бельо, над което Тиан облече блуза с къс ръкав и прасковен цвят, който много подхождаше на смуглата ѝ като мед кожа. Освен това копринената ѝ материя така прекрасно обгръщаше и подчертаваше гърдите ѝ, макар че самата Тиан изпитваше лек срам. Но пък Минис бе неин любим. Защо да не оцени и да не се наслади на формите ѝ? Скоро щеше да ги милва.

Тази мисъл породи приятни тръпки.

Тиан си припомни, че матроната се бе изказала одобрително за гърдите ѝ, макар и отправила критика относно еднаквостта им. В банята на борда на „Норвал“ тя бе провела сравнително проучване и беше преценила, че се подрежда сред надарените в това отношение.

Сетне тя облече кафеникави панталони от същата тъкан, тесни под кръста, отпускащи се надолу, за да прилепнат отново над глезените. Дали блузата и панталоните си подхождаха? Тиан не можеше да прецени. Черни сандали довършваха тоалета, макар в последно време занаятчията да бе на мнение, че кафяво щеше да е по-подходящо. Както и чифт по-дребни крака.

— Красива си — каза Хани, надигнала се от спалния си чувал.

— Благодаря ти. Но трябва да се подстрижа. Случайно да си виждала ножици да се въргалят наоколо?

— Ножици?

Тиан изигра съответната пантомима.

— А, бровни! На горния етаж има. Ще ти покажа.

И тя скочи с типична детска енергия. Тиан я последва по-умерено, упражнявайки женствена походка. Самата тя намираше този си начин на придвижване за глуповат, но се надяваше, че на Минис ще му хареса.

— А огледало?

Тази дума беше известна на Хани. Още на борда на „Норвал“ беше видяла няколко.

— Горе е пълно с огледала. Във всяка стая има.

Стаята с ножиците се оказа нечий апартамент. Огледалото беше от полиран метал, с украсен ръб. Тиан го забърса със завивка.

Косата ѝ беше станала дълга и безформена, тъй като не бе виждала никакви грижи след бягството от размножителната палата. Тиан веднага ѝ предписа няколкостотин разчесвания, после взе ножиците, но веднага ги остави. Имаше широко лице, с изящни и високи скули. Каква ли прическа щеше да му подхожда?

Подряза бретона си три пръста над веждите. Това вече започваше да прилича на нещо. Успя да се справи и с косата отстрани, но назъбеният тил породи тревога.

— Хани?

— Да?

— Ще можеш ли да ми подравниш косата отзад?

— Разбира се — отвърна момиченцето с увереността на осемгодишно и се захвана за работа. Тревогата на Тиан стана още по-голяма, когато зърна какви огромни кичури хвърчат към пода.

— Малко по-високо тук, тук също — напъти след известно време занаятчията.

— Така е много по-добре — жизнерадостно рече Хани, когато Тиан се изправи и отърси косъмчетата. — Много си красива, Тиан.

Не беше много по-добре, но пак беше по-добре. Макар че прическата ѝ повече приличаше на момичешка, отколкото на прическата на млада жена, срещаща любимия си за пръв път. Но вече не можеше да стори нищо.

— Но дали и Минис ще мисли така? — промърмори си тя.

Не бе възнамерявала Хани да чуе думите, но детето все пак ги долови и отвърна:

— Разбира се. А ако не, значи той е груб, лош човек, когото никак не харесвам.

Тиан не се беше замисляла над това. Как ли щеше да се отнася Хани към него? И какво щеше да си помисли Минис за момиченцето? Девойката размишляваше над това, докато си оправяше маникюра. И след тези грижи смяташе, че не изглежда особено забележителна. Тогава си припомни за дар, който Марни ѝ беше връчила отдавна в напразен опит да направи дъщеря си по-женствена. Огърлица от сребро и аметист — изглеждаше подходяща за случая.