Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Крил-Ниш стори същото. И в двата случая бяха обречени. Преди да е успял да допре острието до нишките, въжетата от другата страна също се изтръгнаха. Кошницата заподскача по земята. Пламъците от мангала се протегнаха към насмолената тъкан.

Още подскоци, после кошницата удари някакво препятствие, което поддаде, но и силно дръпна кошницата назад. Няколко секунди се носиха така, после вятърът утихна, балонът започна да се издига, а пътническата оградена платформа зае предназначеното си положение.

Ниш се покатери до мангала, увисна на една ръка, а с другата започна да тъпче цепеници.

— Искам да се издигнем колкото се може по-високо — обясни той, когато слезе. — Там ветровете ще ни понесат. Колкото по-далеч ни отвеят, толкова по-малко ще вървим.

Скоро откъм мангала долиташе ярко сияние, а земята под тях се сменяше стремглаво. Целият балон трепереше — изглеждаше, че ветровете пазят същинската си бързина за небето. Откъм десетките езера проблясваше отразено лунно сребро.

— Какво разстояние ще изминем? — попита войникът.

— Сто и двадесет, може би сто и тридесет левги. — Ниш бе свел поглед към земята и сравняваше отминаващите реки и езера с нанесените в картата. Постоянно нанасяше промени. — Много немарлива карта — отбеляза. — Онова огромно езеро например въобще не е отбелязано, а реката отвъд продължава на запад, не на изток.

— Предполагам мястото е трудно за картографиране — изръмжа С’лоунд. — Лошите карти са най-големият проблем за войника.

— Не и от балон. — Ниш бе споходен от идея, която може би щеше да му спечели известно благоразположение пред скрутатора. — Не би било зле неясните територии да бъдат огледани от въздуха.

— Хубава идея. Предполагам това е причината да си сред любимците на скрутатора.

— Не съм… Наистина ли?

— Така чувам.

— След провала на тази мисия няма да е така.

— Мисията още не е свършила. Колко ще продължи пътуването?

— С това темпо по обед ще сме близо. Чудесно нещо е балонът! През снега това пътуване би ни отнело месеци.

— Ако вятърът се задържи. И ако ни отнесе там, където искаме, а не където той реши.

— Да. Но и тогава пак ще сме много по-близо.

Издигащото се слънце заля с червеникава светлина източния склон на Тиртракс, издигащ се вляво. Намираха се на не повече от тридесет левги от планините, които от въздуха приличаха на нагънати равнини пред хоризонта.

— Колко е красиво — каза Ниш. — Излез да видиш, Юлия. Надали си съзирала нещо подобно.

Тя надникна от кошницата си, сложила очила и антифони. Гледката действително я удиви.

— Виждаш ли Тиан? Моля те, кажи, че я виждаш.

— Виждам я. Кристалът ѝ изпълва ума ми. — Юлия посочи към Тиртракс, после се шмугна обратно в кошницата си като в заешка дупка.

— Според теб колко ще е възможно да се доближим? — попита Ниш. Преходът сред предпланините щеше да е труден.

— Вятърът обръща на изток — отвърна войникът. — Поне ни отнася в правилната посока.

Това бе първата проява на късмет от началото на пътуването.

— И може би ще обърне посоката си, когато наближи планините.

— А може да продължи да ни носи натам и да ни разбие. Добре ще е да слезем по-раничко.

— Ще летим, докъдето е възможно. Повечето от тези реки ми изглеждат непроходими.

Носиха се към планините около още два часа. Все още се намираха източно от Тиртракс. Върхът се разпознаваше лесно, защото стърчеше далеч над останалите си събратя.

Тук вятърът действително промени посоката си и ги понесе на запад, към целта им. Все по-силна турбулентност започваше да разклаща балона. В един момент започна да им се повдига. Ниш чу как Юлия повръща в кошницата си, но дори и тогава девойката не излезе.

Механикът беше престанал да подхранва огъня. Тиртракс се извисяваше пред бавно спускащия се балон. Разклащането намаля. Мина час. Вече се носеха над самата планина, високо над дърветата.

Ниш извика Юлия, почисти я с влажна кърпа, почисти кошницата ѝ и я попита за Тиан. Юлия посочи право към планината, но след малко ръката ѝ се измести.

— По-добре да се спускаме — развълнувано каза Ниш. — Иначе ще започнем да се отдалечаваме.

— Ето там е добре!

Войникът сочеше дълъг склон, който падалите късове от намиращия се над него ледник бе загладил. Отвъд се издигаха канари, а още по-натам се виждаше подходящо за приземяване място, макар и дребно. Отвъд него неравният терен продължаваше. Ниш мигновено взе решение и отвори вентила.

Балонът се понесе към канарите.