Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Сипвай по-малко — посъветва го невъзмутимият С’лоунд, докато му помагаше да се качи обратно в балона.

Минаваше пладне, когато бяха приключили с приготовленията. Но тогава ги посрещна друг проблем: кошницата беше затънала в блатото. Наложи се здравата да я разклатят, за да я освободят от гъстата кал. Едва тогава вятърът ги издигна и ги понесе на запад, над блата, езера и още блата. Никъде не се виждаше и едно дръвче за цяр.

Войникът небрежно се беше облегнал на ръба. Ниш се бе настанил в ъгъла до кошницата на Юлия, сложил палтото над главата си, за да се брани от носещите се из въздуха снежинки. Чувстваше се пълен неудачник.

Сепна го допирът на нечий студен нос до бузата му. Ръка го прегърна през рамото. За негово удивление това се оказа Юлия.

— Тъжен си, Ниш — тихо каза тя.

— Никога няма да се измъкнем от тези блата. Никога няма да я намерим. Отново се провалих.

Юлия мълчаливо седна до него. Крил-Ниш се почувства трогнат — тя наистина се притесняваше за него.

— Виждам дървета! — провикна се войникът.

Ниш скочи. В мъгливата далечина се виждаха зачатъците на лес. Тъкмо навреме, защото тръстиковите им запаси вече бяха на свършване.

Почти се беше смрачило, когато се приземиха край гората. На следващото утро се заеха да секат дърва и за няколко часа бяха събрали сносен запас. Неочаквано Юлия извика.

— Какво има? — попита Ниш.

— Някой идва.

Въпросният се оказа висок мъж, размахал дървено копие, който крещеше на някакъв непознат за механика диалект. Малко по-назад го следваха гневни селяни.

— Имаш ли представа какво иска? — обърна се Ниш към войника.

— Обвинява ни, че го крадем.

— Пълно е с дървета. Виж колко гният по земята.

— Пак са си негови. — Войникът започна да отвръща на крясъците, подсилвайки думите си със заплашително изваден меч. — Запали мангала — каза той през рамо.

— Готов е.

— Тогава развържи въжетата.

Ниш слезе от кошницата. Балонът вече бе започнал да се издига нагоре, опъвайки вървите. Механикът развърза, само че аеростатът започна да се издига прекалено бързо. Внезапно изправен пред неприятната вероятност да остане с разгневените селяни, Ниш трескаво нави едно от въжетата около ръката си и полетя нагоре. Копие профуча между краката му, в опасна близост до особено тачени от Крил-Ниш органи.

Юлия изпищя пронизително. Въжето болезнено одираше кожата на Ниш. Изпуснеше ли се, свършен беше — вече се издигаха над дърветата.

Механикът се хвана и с другата ръка, което пооблекчи положението му. В следващия миг С’лоунд вече се привеждаше, за да го изтегли вътре. Ниш рухна на пода. Юлия също бе помогнала при извличането му. После, докато той лежеше и дишаше тежко, тя го целуна по носа — удивителна проява на близост.

— Виждам морето — обади се С’лоунд към залез-слънце.

Ниш се изправи на крака.

— По-добре да се приземим. Не можем да рискуваме да поемем натам.

— И после?

— Събираме още гориво и чакаме южен вятър да ни отнесе на север към планините.

— Надали ще чакаме дълго — рече войникът. — Чини ми се, че и сега духа от Южния полюс.

Така му се струваше и седмица по-късно. По време на чакането отново попълниха запасите си от цепеници, но този път отидоха да потърсят собствениците. Лукавият Ниш се досети да плати с медни монети, на които местните селяни много се зарадваха и им насякоха планини гориво. Имаше и достатъчно дърва да поддържат огъня в мангала по време на цялото чакане — ако въздухът в торбата изстинеше, за притоплянето му отново бяха необходими часове.

Вятърът духаше от запад, от север, дори и от изток, но нито веднъж не задуха от юг. Ниш се притесняваше. Какво ли правеше Тиан? По време на последното си съзиране Юлия бе усетила някакво безпокойство. Поне разбраха къде се намират в момента, някъде между Рунцил и Татусти. Механикът можа да прецени, че Тиан се намира близо до Тиртракс. Ако не се беше преместила, разбира се.

През осмата нощ бяха събудени от свистенето на южния вятър. Фучащият сред въжетата вихър беше понесъл ледени кристалчета. Балонът се разтърсваше с всеки повей.

— По-добре да тръгваме — каза С’лоунд.

— Опасно е при толкова силен вятър — отвърна Ниш.

— Ще стане по-лошо! Ако не се издигнем, вятърът ще разбие балона.

Аеростатът бе разтърсен от пореден вихър, наклонил го опасно. Следващият повей грабна балона и го блъсна с такава сила, че коловете от наветрената стена бяха изтръгнати.

— Режи въжетата! — ревна войникът и извади ножа си.