Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Познат ти е риска от използването на амплимета, занаятчия Тиан. Има вероятност изтеглянето на толкова много енергия да изпепели вътрешностите ти или да унищожи ума ти. Вероятността това да се случи е значителна, едно към три или към четири.

Тиан потръпна и се отпусна на колене.

Не е изключена и вероятността от експлозия, която да разруши целия Тиртракс и всичко в радиус от двадесет левги. Не знаем. Не очаквахме този план да проработи. Не разполагахме с достатъчно време, за да проектираме цялостно зиксибюла. Смятаме, че знаем как ще функционира, но няма как да сме сигурни, докато не го изпробваме. Което, сама разбираш, е прекалено късно. Той направи малка пауза и остро попита: След като чу това, все още ли си склонна да опиташ? Да спасиш оставащото от аахимите? Достатъчно смела ли си, за да го сториш? Не ни давай напразни надежди!

Ами моите надежди , отчаяно си помисли Тиан. Аз не съм ли от значение? Очевидно не, поне не и за този жлъчен аахим. Макар по време на престоя си във фабриката Тиан нито веднъж да не бе зърнала проява на антрацизъм, работата на занаятчия я бе запознала с този риск. Само че рискът, който искаха да поеме сега, беше съвсем по-различен. И ако не беше Минис, щеше да откаже. Нейната евентуална смърт би била бърза. Неговата щеше да бъде бавна, мъчителна и неизбежна.

— Ще го направя — произнесе тя почти беззвучно. — Но искам да ми обясните още един път.

Обясненията даде Витис. Минис не изникна повече. Помни, когато си изпитала устройството и си поставила амплимета, свържи се с нас. И работи бързо!

След тези думи Витис изчезна.

Дълго търсиха охраняваната от трите стража стая, защото Тиртракс бе огромен. Различни по големина помещения се простираха във всички посоки. Безброй други нива разсичаха вътрешността на планината.

Именно любознателната Хани я откри. Бе попаднала на няколко стаи, пазени от по три приспособления, ала само тази имаше символ на вратата си.

Тиан допря бипирамидата до символа и, точно както Минис бе казал, и в ума ѝ изникна моделът на ключалката. До този момент не се беше сблъсквала с подобно нещо. Тя мислено се опита да го пренареди, при което заключващият механизъм изсъска и вратата се отвори. Тиан влезе, следвана по петите от Хани. Стаята беше претъпкана с големи и малки приспособления с неопределено предназначение.

Едно от устройствата, например, бе поставено в стъкло с камбановидна форма и с диаметър, съвпадащ с този на колоните в коридора. Във вътрешната му част се намираше пореста тухла от материал, приличащ на керамика. Из множеството ѝ дупчици стърчаха стъклени тръбички или жици, а понякога и двете, проводници в стъклено покритие. Този предмет бе прикрепен към базалтова плоча, а в горната му част бяха вложени медни ивици. От основата му стърчаха стъклени тръби, оставени да лежат несвързани.

Друго приспособление, попаднало пред погледа на Тиан, представляваше шестоъгълна призма от някакъв тъмнозелен минерал. Стените ѝ бяха набраздени. Призмата плуваше в стъклен съд, пълен с живак. При по-внимателно вглеждане кристалът приличаше на турмалин, макар че толкова съвършена форма занаятчията досега не беше съзирала. Освен това той беше огромен, можеше да се побере в кофа.

Проблясваха различни метални предмети, някои с груби корпуси, други излъскани до сияйност. В някои от тях се виждаха кристали или керамични парчета, от други стърчаха жици и кабели.

Виждаше се, че за задвижването на устройствата служат разнообразни механизми — някои прибягваха до зъбчати колела, макар и със странно разположение на зъбците, а и не всички от елементите бяха кръгли. Други представляваха объркана за нейното око смесица от предавки и намотки. Имаше и такива, чийто принцип на действие си оставаше съвсем пълна загадка. Механизмите на някои от устройствата бяха скрити — в кристални кутии или слоеве стъкло.

Най-много я объркваше фактът, че не можеше да открие как се задействат тези устройства, нито как биха функционирали, след като бъдат задействани. Тя, която можеше мислено да сглоби часовник, който да заработи.

В другия край на стаята имаше огромна метална плоча, пет дължини висока и три широка. Нейното предназначение също си оставаше загадка.

Подреждането на устройствата ѝ отне цял ден. Трябваше да отдели онези, които щяха да ѝ послужат за части, както и да разбере как да ги свърже. В Тиртракс почти нямаше прозорци, а светлините горяха непрекъснато, така че ѝ бе трудно да определя изминалото време.