Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Защото аз не приемам нещата на доверие. Аз винаги обмислям. И защото аз единствен от всички предводители съм се отърсил изцяло от робското мислене.

Били сме роби в продължение на хиляди години, Витис. Това ни е променило завинаги. Няма как да се върнем към онова, което сме били.

Вие все още разсъждавате като роби, макар да сме придобили свободата си преди четири хиляди години. А аз имам идеал, към който трябва да се стремят аахимите. Ако Клановете ще отиват в друг свят, трябва аз да съм водач.

Луксор започна да избутва Витис и Триор. Не спорете пред…

Образът изчезна. Гласовете им все още долитаха, но прекалено неясно. Тиан не можеше да чуе казваното. След няколко минути образът изникна отново.

Решено е , каза Триор. Ти ще ни поведеш, Витис. На клан Интис ще се падне честта да прекоси най-напред, ако порталът се отвори успешно.

Не се съмнявам, че искате ние да поемем риска , озъби се Витис. Ако нещо се обърка, ще сте се отървали от нас! Зная, че винаги си ненавиждала клана ми, Триор.

Не говори глупости , отвърна тя.

Аз ще бъда на най-челно място. Готов съм да изложа себе си на риск. Но кланът ми ще премине последен.

Както желаеш , отвърна Триор също тъй хладно.

Надали имаш повод за такива притеснения , заговори Луксор. Малко вероятно е устройството да проработи. Как би могъл един неопитен човек да сглоби работещ зиксибюл, пък дори и с помощта на амплимет при най-мощния възел? Тя няма да успее.

Човеците имат навика да изненадват , каза Триор. Тази тяхна представителка например го направи няколко пъти. Но ако искаме да има някакъв шанс, трябва да я подготвим възможно най-добре. Нека не губим време. Минис, продължи да разясняваш инструкциите.

— Не разбирам какво се опитвате да направите — каза Тиан. Аахимите приемаха за даденост прекалено много.

Как така? Минис звучеше изумен. Та ти самата го спомена преди месеци, когато беше в ледения мехур.

— Нямам представа за какво говорите.

Ти зададе онзи въпрос!

— Кой въпрос?

„Ами ако разкъсам стената между Сантенар и хиперплоскостта?“, каза ти. Заключихме, че знаеш. Ако тази процедура бъде изпълнена правилно, тя отваря червейна дупка.

Тиан започваше да се чувства все по-глупава.

— Червейна дупка?

Проход, прекосяващ едно от по-висшите измерения между световете ни. Хиперплоскостта! Известно ли ти е какво представляват дверите?

— Естествено, че съм чувала за двери! — каза Тиан. — Записани са в Историите. Защо не казахте направо това?

Преценихме… Явно сме преценили твърде грешно , каза Минис. Бяхме останали с впечатлението, че знаеш много неща. Както и да е. Надяваме се, че ще можеш да ни помогнеш да отворим двер между твоя и нашия свят. Естествено, за контролирането ѝ ще се погрижим ние. Слушай внимателно.

Той обясни сложна поредица от тестови процедури и съответстващите резултати, показващи изправност.

Когато си приключила със сглобяването на устройството, което наричаме зиксибюл, изпробвала си го съгласно процедурите и си сигурна, че то работи, тогава и само тогава — ТОВА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО, ИНАЧЕ ЖИВОТЪТ ТИ Е ИЗЛОЖЕН НА РИСК — постави амплимета в предназначеното за него гнездо и отново се свържи с нас. Разбра ли всичко?

— Мисля, че да. — За всеки случай Тиан зададе още няколко въпроса. — И какво ще стане после?

Ако имаме късмет, ако все още можеш да се свържеш с мен, ако механизмите функционират след толкова време, ако световете ни се намират в правилно разположение и ако успееш да захраниш зиксибюла с достатъчно енергия, между Аахан и Сантенар ще се отвори двер и ние ще преминем в новия си свят.

— Колцина сте?

Няколко хиляди…

Чутото донесе облекчение на Тиан. Достатъчно, за да помогнат във войната, но не и да причинят неприятности.

Подготвени сме. Шепа лиринкси не представляват проблем за нас. Ще се заемеш ли?

— Да. — Няколко секунди тя мълчаливо се полюбува на Минис. Скоро той щеше да дойде тук и двамата щяха да бъдат заедно. Завинаги. — Но какво ще стане, ако не успея да насоча достатъчно енергия? Или нещо друго се обърка?

Изглежда Минис не искаше да мисли за този вариант. Възможно е дверта да не се отвори. Или да се отвори, но да се затвори прекалено бързо… Той замълча.

— И какво друго? Има и друго, нали?

Минис погледна встрани, сетне рязко бе издърпан. Появи се суровото лице на Витис.