Тиан , поде той след като дълго време се напрягаше, явно дълго неспособен да я види. И говореше хрипкаво, като че специфичният му говор му причиняваше болка. Какво има? Не можа ли да откриеш входа?
— Вече ден и половина съм в Тиртракс. — Тя му изпрати образа на овалната зала. — Ударих гонга поне сто пъти. Никой не се отзова. Тук е пусто. Какво да правя сега, любими?
Той притисна ръце към устата си. Беше се вторачил в нея. Не зная. И изчезна.
— Кой беше този мъж? — попита Хани.
— Моля? — В първия момент девойката дори не осъзна, че момиченцето е проговорило.
— Кой беше този мъж?
Тиан я прегърна:
— Ти също ли го видя?
— Появи се в главата ми. Изглеждаше тъжен.
Явно на това място амплиметът притежаваше огромна мощ, щом бе способен да влага образи в обикновен ум.
— Това е Минис, моят любим.
— Любим? — объркано попита Хани.
— Мъжът, с когото ще се събера. Дойдохме чак тук, за да го намерим и да му помогнем, защото той е в беда. Не е ли той най-красивият мъж, когото си виждала?
Хани учтиво си замълча.
Минис се появи отново. Сигналът беше малко по-силен.
Тиан, ето какво трябва да направиш. Някъде в Тиртракс трябва да има стая, охранявана от три стража — това са малки черни устройства, приличащи на вещерска шапка. Възможно е дори да се намират на твоето ниво. Не мога да ти кажа къде точно, защото никой от нас не я е виждал. Разполагаме единствено с древни записи, много древни. Ще я познаеш лесно, защото на вратата ѝ ще има този символ.
С пръст, очертаващ огън, той очерта символ без начало и край, вътрешна и външна страна. Тези линии напомниха на Тиан за формите, които бе зърнала в хиперплоскостта.
Докосни символа с кристала си и ще видиш в ума си модела на ключалката. Пренастрой го и вратата ще се отвори. В стаята ще намериш устройства от метал, жици, кристал и стъкло. И Минис описа множество предмети, каквито Тиан никога не бе виждала.
Трябва да ги разглобиш и с частите им да конструираш ново устройство. Ето така. Минис ѝ изпрати триизмерна схема, като я завъртя, за да може Тиан да я огледа от всички посоки.
Когато си готова, ще трябва да го изпробваш… Какво? Той погледна встрани.
Това е невъзможно! — долетя остър мъжки глас. Тя ще разруши амплимета.
Амплиметът няма да ни е от полза, ако загинем, Витис , отвърна жена. Гласът беше познат, ала Тиан беше забравила името ѝ.
Говорещите пристъпиха в образа. Витис беше висок, с издължено, но измъчено и сбръчкано лице.
А аз смятам, че трябва да посрещнем съдбата си. Той говореше отсечено, като че отхапващ всяка дума, за да я предъвка и изплюе в лицата им. От Сантенар не е произлязло нищо добро. Все още е възможно да се укрием в полярните катакомби. Поне аз възнамерявам да отведа клана си там, дори и ако никой друг не ни последва!
Тогава ще отидете сами , каза Триор, красива жена с черна къдрава коса. Десетте клана ще ме последват, Витис. Сантенар е единствената ни надежда.
Няма да отстъпя , каза Витис.
Това е единствената възможност, Витис , рече Триор. Луксор, кажи му! Теб той ще послуша.
Луксор не се виждаше, но неговия глас Тиан бе запомнила.
Витис, дори и в катакомбите температурата се покачва бързо. Полярната шапка се топи. Ако не се опечете, ще се удавите. Наводняването на подземията е невъзможно да бъде предотвратено. Порталът е единственият ни шанс.
По-скоро бих отвел клана Интис в Кладенеца!
Не е нужно да се стига до това! — кресна Луксор, осезаемо шокиран от последните думи на Витис.
Това е единственият достоен изход.
Изглежда Триор бе решила да опита друг подход:
Не е толкова достоен, Витис. Интис, както често обичаш да ни напомняш, е Първи клан. Умолявам те да дойдеш с нас.
Ха! — ревна Витис. Не очаквах да доживея деня, в който ще седнеш да ме молиш.
Няколко минути той мълчаливо се разхождаше напред и назад, след което рязко се извъртя и отново се приближи към останалите. Решителност — втвърдена лава — бе сковала лицето му.
Така да бъде. Клан Интис ще се присъедини към Десетте, но само ако поверите водителството на мен.
На теб, Витис? — възкликна гръмко Триор. Но ти още от самото начало се обяви против това начинание. Против тази „идиотщина“, както се изрази.
И все още запазвам мнението си. Но ако това е пътят, по който ще поемем, аз трябва да поведа Клановете.
И защо? — властно попита тя.
Читать дальше