Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Флид го погледна, усетил мислите му:

— Ще помисля и ще реша сутринта. Междувременно трябва да изготвя докладите си — в случай че реша да дойда. Аз също отговарям пред началници, механико.

Крил-Ниш разбра намека.

Утрото дойде и отмина. Вятърът беше благоприятен, само че балонът още не беше готов (макар че през нощта никой не беше мигнал). Ниш, който също се беше включил в приготовленията, едва си държеше очите отворени. Той извлече раницата си отвън и приседна върху нея, за да изчака последните донастройки.

Иризис обикаляше около кошницата. Беше облечена дебело, като за пътуване. Дали не възнамеряваше да скочи при тях в последния момент? Ниш силно се надяваше на противното.

Скрутаторът също носеше дебели дрехи, но изглеждаше спокоен.

— Взехте ли решение, сър? — попита Ниш, стараещ се да скрие нервността си.

— В крайна сметка ще дойда. Този нов начин на придвижване си заслужава да бъде проучен.

Сърцето на Ниш се сви.

— Това е чудесно, сър — излъга той.

Скрутаторът се навъси:

— Не сме тръгнали на разходка, механико. Това е много рисковано пътуване. Малки са шансовете да достигнем целта си. А тези да се върнем с Тиан — почти нулеви. Наясно ли си?

Ниш се бе опитвал да не мисли за това. Иначе осъзнаваше. И Флид беше прав, естествено, отправяха се на самоубийствена мисия. Твърде вероятно бе тя да свърши с лиринкска трапеза.

— Още не е късно да се откажеш — тихо каза скрутаторът.

— И да потвърдя мнението, което вие и баща ми имате за мен?

— Няма как да знаеш какво е мнението ми за теб.

Ниш се замисли. Не беше задължително да отива. През целия си живот се бе старал да рискува колкото се може по-малко, за да не се отклонява от целта си. Можеше да остане, да продължи да се занимава в дейността си, евентуално да се издигне в йерархията. Войната предлагаше множество възможности. Пък и Иризис…

Механикът срещна погледа на Флид. Но ако решеше да остане, кой щеше да се грижи за Юлия? Въпреки едва сдържаното си желание, Ниш се отнасяше към нея по-добре от всички. Освен това балонът беше негова идея и той искаше да я осъществи изцяло. И искаше да изкупи предишните си грешки. Останеше ли сега, никога нямаше да може да очисти петното им.

Освен това скрутаторът бе готов да рискува живота си за тази мисия. Това достатъчно красноречиво говореше за важността ѝ. Не можеше да се откаже.

— Ще дойда — каза Ниш. Краката му трепнаха. Знаеше, че и това не е убягнало на скрутатора. — Дори и ако това ни отведе срещу хиляда лиринкси. Как иначе ще спечелим войната?

Очите на скрутатора блеснаха. Рачешките пръсти стиснаха рамото на Ниш:

— Отваряй си очите за плътоформирани създания.

След тези думи Флид се отдалечи.

Наближаваше обед, когато М’ланти най-сетне слезе от кошницата и обяви:

— Готово! Започвайте да нагрявате.

Тъй като не искаха да хабят предназначеното за пътя гориво, първоначалното нагряване бе осъществено с помощта на тръба, отвеждаща топлината на запален извън балона огън. Горещият въздух изпълни торбата. Междувременно беше излязъл силен вятър, който се опитваше да отскубне аеростата от придържащите го към земята въжета.

— Трябва да тръгваме — каза Флид, загледан в небето. Беше пладне. — Това време никак не ми харесва.

Ниш споделяше мнението му. Освен това късното им потегляне означаваше, че няма как да достигнат целта си преди смрачаване. Явно щяха да нощуват в балона, защото при такъв вятър щеше да е лудост да опитват да се приземят. Ако изобщо доживееха до вечерта.

Юлия се настани в подплатената кошница, изработена специално за нея. От другата страна бе прикачена клетката на скит, покрита, защото тези птици се отличаваха с пословична злоба.

Ниш се здрависа с М’ланти и Туниз и също се качи по въжената стълба, макар краката му леко да се подкосяваха. Последни се качиха войниците на Рустина. Тяхната екипировка бе натоварена по-рано.

Иризис все така крачеше нервно. Едва ли не тичаше. Какво ли бе намислила?

— Идвате ли, сър? — провикна се Ниш към скрутатора.

Флид подръпваше въжетата, с които балонът бе привързан.

— Искам да видя как ще се издигне. Развържи няколко въжета и отпусни останалите.

Ниш отдаде чест.

— Освободете част от въжетата! Отпуснете останалите! Отворете регулатора!

Тези му думи бяха придружени с надут жест, в който механикът вложи цялата арогантност, която можа да събере покрай страха си.

Всичко това бе сторено, само че балонът не помръдна. Не можеше да се каже, че Ниш бе разочарован.