Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Слушаме ви, М’ланти — продължи Ксервиш Флид.

— Събрани сме тук, за да обсъдим неотложен нов проект — заговори тя и извади голям чертеж, видимо основан на скиците, които Ниш бе нахвърлял през нощта. — Да конструираме въздухоплав, балон, подобен на онези, които пускат децата. Но достатъчно голям, за да може да пренася хора на разстояние… — Тя погледна към Ксервиш.

— Сто левги, ако се наложи.

— Така! Балонът ще бъде издиган от горещ въздух, подаван от автономен нагревател. — М’ланти посочи към кутия, разположена под отвора на платнището. В най-долната част на аеростата бе прикрепена плетена кошница.

Настъпи дълго мълчание, след което всички заговориха едновременно.

— Подобно нещо е невъзможно да бъде изработено! — надделя нечий глас откъм по-задните редици.

— О, нима? — хладно отвърна М’ланти. — И кой го казва?

— Аз, Портис, старши механик.

— И всеизвестен хленчльо — прошепна Ниш към Иризис. Портис бе вгорчавал живота на Крил-Ниш още откакто последният бе дошъл в завода.

— Какъв проблем виждаш, Портис? — попита парцаливата жена.

— За да вдига такава тежест, балонът ще трябва да е огромен. Може би висок колкото стените на фабриката.

— Правилно — кимна М’ланти.

— Вятърът ще го разкъса.

— Вятърът ще го носи. Освен това балонът ще бъде укрепен. — Тя показа друг чертеж, указващ именно тези елементи — кабели и стратегически поставени скоби. — Ако смяташ, че това е недостатъчно, предложи по-добър дизайн.

Портис не се отказваше:

— Горещият въздух ще изстине и балонът ще падне, убивайки пътниците си.

— Точно затова под отвора ще има огън, който ще нагрява въздуха.

— Така платнището ще пламне.

— Пламъкът не е открит. Само горещият въздух бива отвеждан.

— Балонът ще е прекалено тежък.

— Тогава, старши механик Портис, твоя задача ще бъде да го олекотиш. И те съветвам да не е за сметка на сигурността, защото ти ще направиш първия пробен полет. В края на деня искам всички механици да ми предадат чертежи със собствена прототипна версия. Вече съм поръчала материалите от Тикси. Започваме утре сутринта.

Три дни след като бе видяла Тиан, Юлия я изгуби отново.

— Усещах я — каза тя на Ниш и скрутатора. Тъй като помещението беше сумрачно, Юлия не носеше очила или превръзка, а Флид обичаше да вижда очите ѝ, когато говори с нея. — Виждах кристала ѝ по-ясно от когато и да било. Почти можех да зърна самата нея. Имаше и ноктести, много ноктести. Те плътоформираха. Беше ужасно! Видях създанието, което направиха. То искаше да я изяде.

Юлия не можа да се сдържи, скочи и започна да се разхожда из стаята.

Ниш не можеше да откъсне поглед от потрепващите полукълба на задничето ѝ. Едва в следващия миг се усети, че скрутаторът го наблюдава. Механикът се изчерви и сведе поглед.

— Продължи — подкани я Ксервиш.

— Тиан беше ужасена. Тя накара хедрона да изплюе огън.

— Огън? — викна Флид.

— Разгърна лилаво ветрило. Кристалът стана толкова ярък, че ми причини болка. Изгубих решетъчния си модел. Огънят прогори стената. И тогава я изгубих. После не съм я виждала.

— Каква стена? — настойчиво попита скрутаторът.

— Кула, която е планина. Заобиколена от вода.

— Какво друго знаеш за това място, Юлия?

— Това е всичко. Видях го само веднъж.

Ксервиш се отправи с рачешката си походка към чантата си, за да извади карта.

— Кула, която е планина, намираща се на югозапад. — Плъзна пръст по картата. — Разбира се! Езерото Калисин! В средата му се издига огромна желязна колона, образувала се по естествен път. Много странно място. Има слухове за лиринкско присъствие в околността.

Скрутаторът също започна да се разхожда из стаята.

— Значи балонът няма да ни трябва — разочаровано каза Ниш. Жалко за идеята му.

— Естествено, че ще ни трябва! След като Юлия вече не я вижда, Тиан може да е избягала. А ако лиринксите използват Калисин като място за провеждане на проучвания, трябва да открием с какво точно се занимават. Огън, излизащ от хедрон и способен да прогори метална стена! Ако по някакъв начин Тиан е открила някакъв мощен източник на енергия, трябва да се сдобием с него преди врага.

През следващите няколко седмици имаше многобройни опити, не всички от които се оказаха успешни. Два балона се разбиха и пламнаха. Друг се запали във въздуха, бомбардирайки миньорското село с горящи отломки и тела (сред които и клетият Портис). Имаше и балон, който изобщо отказваше да полети — оказа се, че торбата му изпуска. Последвалите два опита се оказаха сравнително успешни. Последният балон бе понесен от вятъра над планините. Прелетя десет левги към платото, където се бе провела кървавата битка с лиринксите.