Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Вече бях изгубил надежда. Смятахме че си мъртва.

— Амплиметът не е достатъчно силен, когато се намира извън поле. Месеци наред не бях в състояние да го използвам.

Разбира се. Трябваше и сам да се сетя.

— По пътя ми се случиха неприятности, Минис. Отвратителни. Толкова много хора погинаха…

Значи си се провалила, Тиан? Да… предупреждаваха ме, че не е възможно…

— Не съм разочаровала доверието ти.

Какво искаш да кажеш? — унило попита Минис.

Искаше ѝ се да вижда лицето му, ала тази вечер образът беше неясен. Гласът му долиташе слабо.

— Успях! — възкликна тя. — Прекосих петстотин левги заради теб, Минис. В момента се намирам в подножието на Тиртракс.

Стрелналият се през нея поток я накара да настръхне. Усещаше реакцията му във всеки свой нерв.

Тиан! Тя почти можеше да усети сълзите, с които се наливаха очите му. Тиртракс е най-значимият град, построяван някога от аахимите. Прекарали са повече от хилядолетие, за да отвоюват формата му от сърцевината на планината. Няма друг град като Тиртракс. Покажи ми.

Тиан изблъска главоболието си встрани, измъкна се от спалния чувал и боса заобиколи огъня, за да застане на място, от което се виждаха обширните очертания на планината. Нощта беше безоблачна. Червеникавата луна заливаше склоновете с блясък. Сияеха скалите, острият връх, посегнал отвъд небето.

Задавен вик, сплел болка и радост. Образът в съзнанието ѝ се замъгли, после се изчисти. Минис изтича през някакъв праг. Тиан повтори вика му, при което Хани се размърда.

Триор, Луксор, приемни татко Витис! Елате да видите! Тиан е отнесла амплимета в самото подножие на Тиртракс! Погледнете, погледнете!

Тиан смътно зърна лицата, които бе видяла преди месеци, в ледения мехур на склона. Тримата се струпаха около Минис, развълнувани. Виждаха се и други, непознати лица, до едно изразяващи плаха надежда, немощна да се вкорени върху ликове, свикнали с отчаяното примирение.

Тиан , каза Минис, отново излязъл на преден план, слушай внимателно. Остава ни малко време. Може би дни, най-много седмици. Мнозина от нас вече погинаха. Чуваш ли ме, Тиан?

— Да.

Връзката отслабва. Ето какво трябва да направиш. Намираш се на дни път от най-близкия вход, но недалеч от теб е разположен таен проход. Пред себе си виждаш виещ се хребет, ще тръгнеш по него. Някъде в рамките на ден път ще се натъкнеш на отвесен склон. От мястото, където стоиш сега, би трябвало да изглежда като ромб. Виждаш ли го?

— Да, по-рано днес го зърнах.

В най-долния ъгъл ще видиш две ивици скала, ръждивочервени, всяка от които широка около една дължина. Между тях ще има тънка жълта ивица. Последвай ги към двойния ледник. Мисля, че това се пада твое дясно?

— Ляво — отвърна Тиан, макар че той не показа да е чул.

Измини две хиляди, после още сто крачки. Колко си висока, Тиан?

— Осемдесет и два дяла от една дължина. Но нашите мерки може би не съвпадат.

Това ниско или високо е за една човешка жена?

— Среден ръст.

Тогава измини две хиляди и триста крачки. Ще видиш голям разлом, където ивиците ще продължават нагоре. Ще направиш още шестстотин крачки и би трябвало да стигнеш пред пещера, много малка. Възможно е от нея да тече вода. Пролази вътре, тя ще свършва с плоска стена. Тогава ще удариш с длан по стената, ето така.

Минис ѝ показа сложна последователност почуквания и я накара да я повтори.

Скалата ще се отмести и ще ти позволи да влезеш. Ако не стане, ще трябва да откриеш начин да я отвориш силом. Този вход ще те отведе в самата основа на Тиртракс. След като продължиш по тунела…

Той ѝ описа поредица проходи и тайни врати.

Накрая тръгваш по стълбището и вървиш чак до върха. Изкачването ще бъде много дълго, дори ще ти се наложи да спреш по пътя, за да си починеш. На върха ще откриеш стъклен гонг. Удари го и аахимите ще дойдат, ако междувременно не са те намерили. Обясни им и им покажи амплимета. И внимавай да не го използваш вътре в Тиртракс. Толкова близо до възела е опасно, рискуваш и собствения си живот, и кристала. Прибягвай до него само в наистина краен случай. Ясно ли е, Тиан?

— Да — тихо каза тя. — Но…

Аахимите ще знаят какво да правят.

Тиан обясни на Хани какво търсят. Описанията на Минис се оказаха съвсем точни, макар разстоянията да бяха по-кратки от неговата преценка. Някъде към средата на деня откриха разлома и пещерата отвъд. Занаятчията трябваше да си свали раницата, за да влезе, тъй като входът бе почти изцяло заледен. Стената на пещерата също беше покрита с лед, чиито кристалчета блестяха. Тиан си послужи с последователността от почуквания, която ѝ бе казал Минис, но не се случи нищо. Опита отново, пак безуспешно. Тя се навъси и се отдръпна, за да размисли.