Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Може би вратата е заяла — каза Хани.

— Разбира се! Краищата ѝ са се вледенили. Помогни ми, Хани.

С помощта на остри камъни очукаха леда и кристалния слой, след което, тъй като вратата още не се отваряше, Тиан почисти пролуките с длето, което извади от комплекта си с инструменти. Веднага щом и последният къс лед бе отстранен, преградата се отвори. Двете побързаха да влязат, да не би вратичката да се затръшне отново. Над тях блесна светлина, струяща от глобус, прикрепен към стената. Занаятчията никога не бе съзирала нещо подобно. Но пък от Историите знаеше, че уменията на аахимите многократно превъзхождат човешките.

Точно си слагаха раниците, когато момиченцето попита:

— Какво е това?

Чуваше се някакъв далечен и приглушен звън.

— Не зная. Може би е аларма. Значи ще разберат, че сме тук.

Намираха се в голям тунел със загладени шистови стени. На места проблясваше слюда. Двете продължиха по пътя, описан от младия аахим, и се озоваха в пещера, в която се виеше каменно стълбище. Тиан тръгна напред. След изкачване, отминало пет площадки, те се озоваха в помещение, където стълбата свършваше.

— Не виждам стъклен гонг — каза Хани, припомнила си думите на Тиан.

— Може би има и друго стълбище.

Помещението бе свързано с дълъг коридор, отвеждащ в обширна овална зала. И тук изсечените стени не бяха покрити с нищо. Тиан, изморена от пътуването, нямаше търпение всичко да свърши. Хани, макар и изтощена, крачеше мълчаливо.

В лявата страна на залата действително се издигаше друго стълбище — спирала с кристални стъпала, прикрепени към жици. Изглеждаше прекалено крехко, за да удържи тежестта им.

— Това трябва да е — колебливо каза Тиан.

Тя внимателно постави крак на най-ниското стъпало. То не трепна. Стълбището бе по-устойчиво, отколкото загатваше видът му. Запалиха се светлини. Зазвуча нов алармен звук, малко по-пронизителен. Но все така никой не идваше. Сигурно аахимите живееха на по-горните нива, иначе Минис не би ѝ заръчвал да се изкатери.

Стълбището сякаш нямаше край. Тиан бе грохнала далеч преди върха. Спряха да починат, точно както бе предрекъл младежът, после продължиха, обгръщани от светлини. Изкачването им продължаваше да задейства звънения с различна тоналност, докато в един момент целият въздух заехтя от звън. Първата аларма спря след около час. Значи и другите в един момент щяха да затихнат.

Изкачваха се около три часа, преди най-сетне да изникнат в единия край на поредна огромна зала. Тя имаше форма на яйце, украсена със странни произведения на изкуството и на места с още по-странни мебели. Тук беше и стъкленият гонг, два пъти по-висок от Тиан. Дървен чук, покрит с кожа, бе оставен до него. Младата жена го взе и удари гонга в средата. Разнесе се нисък, ехтящ звук, чиито вибрации занаятчията усети в тялото си.

Зазвучаха стотици аларми. Тиан остави чука и зачака.

Никой не се появи. Тя удари гонга още няколко пъти, но резултатът беше същият. Никой не се отзова нито след час, нито след два, четири, осем, шестнадесет. И гонгът, и алармите зовяха напразно.

След като прекараха в Тиртракс почти тридесет часа, през което време и Хани, и Тиан многократно бяха удряли гонга, младата жена бе принудена да заключи, че аахимите, живели тук в продължение на хиляди години, вече не обитават това място. Целият Тиртракс, най-великият аахимски град, създаван някога, бе изоставен.

На сутринта след среднощното балонно вдъхновение Ниш бе завлечен в съвещателна зала, където откри всички механици и занаятчии от фабриката, а също и една дребна дебелана, която не беше виждал преди. Женицата имаше позанемарена коса, започнала да проредява. Парцаливите ѝ дрехи не бяха особено чисти. Крил-Ниш се зачуди за причината, наложила присъствието на чистачка. Огледа я с пренебрежение. Самият той беше много суетен и се стараеше да полага грижи за външния си вид, когато това беше възможно.

— Това е механик М’ланти — каза скрутаторът. — Повиках я по скит. Тя пристигна през нощта.

Ниш неволно зина, за което веднага съжали, защото Флид гледаше към него. Не се беше удивил толкова от факта, че прословутата М’ланти изглежда по такъв начин. Не, удивителното се състоеше в светкавичната ѝ поява. Дори и ако скрутаторът веднага бе изпратил птицата, съобщението не би могло да достигне жената преди три сутринта. И тъй като сега беше едва осем, М’ланти трябва да бе пътувала цяла нощ, сред зимната тъма. Смелостта ѝ беше още един аспект, в който тя далеч превъзхождаше Ниш.