Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Юлия все така не виждаше Тиан. Занаятчията бе изчезнала като избухнала звезда. Но работата над балона продължаваше. Беше планирано да пренася десетчленен екипаж — Ниш, Юлия и осем войници, предвождани от Рустина — и екипировката им. След като заловяха Тиан, трябваше да я доведат по земя, тъй като не се очертаваха ветрове, благоприятстващи завръщането им. Това бе главният недостатък на балоните.

Балонът стана готов след два месеца. По това време зимата почти бе свършила. Торбата му бе изработена от импрегнирана коприна, опъната около рамка от олекотено дърво и опънати жици. Всичките му градивни елементи пламваха лесно, но по този въпрос нямаше какво да сторят. Огънят, подгряващ въздуха, щеше да бъде запалван в мангал от метална мрежа, облицована с огнеупорни плочки. Най-отдолу висеше платформа с плетени стени, където щеше да пътува екипажът. Там щяха да натоварят и горивото — макар че не бяха в състояние да вземат достатъчно, за да им стигне за цялото пътуване. Някъде по пътя щеше да им се наложи да спрат, за да подновят запасите си.

Изработката на балона, почти петнадесет дължини висок, без да се брои кошницата, и десет широк, беше погълнала цялата коприна, налична в Тикси. В горната му част се намираше вентил, задействан с помощта на дълго въже. При нужда той щеше да изпуска горещ въздух и да позволи на пътниците да приземят балона.

Заради крепителните елементи, обгърнали платнището, балонът изглеждаше готов да полети, дори и когато въздухът в него не беше нагрят. Механиците бяха измерили ефикасността на различните горива, за да определят кое от тях предоставя най-голяма подемна сила. Обикновените дърва можеха да се използват при липса на друго, само че задължително трябваше да са сухи. Освен това заемаха прекалено много място. Смолата и коксът бяха по-ефикасни, ала смолата отделяше отвратителна миризма, а коксът по подобие на дървените подпалки заемаше неоправдано много място. Най-доброто гориво бе креозотът. Ала негов опасен недостатък беше лесната му запалимост.

Една вечер Иризис посети скрутатора и помоли също да бъде включена в експедицията. Тя не можеше да спре да мисли за кристала на Тиан.

— Това пък защо? — Единствената му вежда се сбърчи любопитно. — С какво присъствието ти в балона би оправдало хаоса, който ще произтече от липсата ти във фабриката?

Иризис си беше подготвила оправдание, ала сега не каза нищо. Под ледения поглед на скрутатора то щеше да прозвучи наивно. Тя сведе очи.

— Не си ли доволна от длъжността си? — меко попита той. — Не забравяй, че престоят в размножителната палата е само отложен.

На Иризис ѝ се струваше, че той вижда право в главата ѝ, че знае, че винаги е знаел за измамата ѝ. Под нейно ръководство фабриката бе строшила всички досегашни рекорди за бройка и качество на произведените контролери, но въпреки това скрутаторът очевидно изпитваше удоволствие да разполага със средство да я притиска.

— През целия си живот съм мечтала за майсторското звание.

Все още им оставаше седмица довършителна работа, когато Юлия отново видя Тиан. Този път занаятчията се намираше на запад.

— Езера и планини — каза перцепторът.

— Както преди? — попита Ниш.

— Не, големи, големи планини.

— Изглежда е поела на север от Калисин — рече скрутаторът. — Към Великите планини. Това прави зона с дължина сто левги, в която Тиан се намира. Няма как, механико, ще трябва да тръгнеш веднага.

— Балонът още не е готов.

— Ще бъде. Ще работим и през нощта. Тръгваш вдругиден призори.

Ниш отбеляза казаната от Юлия посока върху картата, която щеше да вземе със себе си. В нощта преди тръгването му перцепторът зърна Тиан толкова ясно, че силно се развълнува.

— Огън и дим, Ниш!

— Лагерен огън? — попита механикът.

— Големи огньове. Огньове, спускащи се по планини.

Скрутаторът бе разтревожен:

— Не разбирам. Тя говори за вулкани. Но в тази земя няма вулкани. Никъде между планинската верига и моретата няма. Възможно ли е тя да греши? — Флид нервно изпука с пръсти.

Последващите въпроси изясниха, че вулканите са образи, съзирани от Тиан, а не неща, пряко виждани от Юлия. Но това не успокои скрутатора:

— Това не ми харесва. Може би аз също трябва да дойда.

Тази идея не се понрави на Ниш. Той нямаше да може да се прояви, ако скрутаторът оглавеше мисията.

— Може би ще е по-добре да вземем скит със себе си — предпазливо рече Ниш — и да ви повикаме, ако се наложи. Възможно е междувременно да изникне някакъв друг проблем.