Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Смяташ ли, че ще успеем да се приземим там? — попита Ниш с известно безпокойство.

— Никаква представа — весело рече С’лоунд. — Досега не съм летял.

Ниш тревожно оглеждаше скалите. Ако се удареха в някоя, балонът можеше да се преобърне, да пламне или да се разцепи. Единствено кошницата на Юлия беше прикрепена здраво за пода, така че имаше опасност балонът да я отнесе сама. Представил си заглъхващите ѝ писъци, механикът размисли. Отново се покатери до мангала, за да сложи гориво.

Отвъдният склон на хребета се оказа още по-лош — изключително стръмен, изцяло покрит с остроти и дървета.

— Мислех си, че летенето ще бъде трудната част — промърмори механикът. — Оказва се, че най-големият проблем е приземяването.

Дъното на долината бе отписано веднага, покрито с гъст лес, отвъд нея положението също не беше по-добро. Вече почти беше притъмняло.

Ниш забеляза някаква оголена местност върху съседния склон. Балонът и сам се насочваше към нея.

— Да опитаме там. — Крил-Ниш отново отвори клапана. Но вятърът ги тласна нагоре. После се понесоха към дърветата, образували назъбена стена. Механикът започна да се паникьосва. Нямаше представа какво да прави сред толкова силен вятър.

Той рязко затвори вентила.

— Няма да успеем. Добави още гориво, С’лоунд!

Войникът бързо се покатери и напълни мангала, ала Ниш знаеше, че вече е прекалено късно. Когато балонът бе започнал да се спуска, нагорещеният въздух започваше да го издига едва след известно време.

— Ще ударим дърветата!

Пъшкащият С’лоунд изхвърли нещо от кошницата.

— Какво беше това? — попита Ниш.

— Една от войнишките раници.

Двамата изхвърлиха всички останали раници — без тази на С’лоунд. Скрутаторски багаж липсваше. Може би Флид не бе възнамерявал да идва, а просто бе подложил Ниш на поредния от тестовете си. Ако случаят беше такъв, дали механикът бе издържал?

Балонът бавно започна да се издига. Върховете на дърветата се носеха насреща им.

— Дръж се! — кресна Ниш.

Кошницата им удари върха на едно дърво, блъсна се в друго, одра се в клон. Наложи се Ниш и С’лоунд да се накланят, за да уравновесят. След миг огъналото се дърво ги пусна и те продължиха полета си.

— За малко! — рече войникът.

— Тъй, тъй — отвърна Крил-Ниш с добронамерена подигравка. — Сега ще трябва да продължим.

Наистина не видяха други подходящи за приземяване места, а междувременно нощта настъпи. Струваше им се неестествено да се носят сред черната тишина, без представа къде се намират — досами земята или сред планинските върхове. Нямаха и представа накъде ги тласка вятърът. Светлината на мангала хвърляше чудати отблясъци по лицата им.

Юлия се измъкна от кошницата си. Тази част от пътуването изглежда ѝ допадаше. С’лоунд опече месо от антилопа върху мангала. Печеното се оказа много вкусно, макар и с лек привкус на катран.

Стана много студено. На няколко пъти подхранваха огъня, като се позадържаха край мангала, за да се сгреят. Някъде към утрото С’лоунд скочи долу и отупа ръце:

— Горивото свърши. С какво друго разполагаме?

— Имаме две бутилки с креозот, само че ме е страх да го използваме. М’ланти имаше намерение да изготви устройство, което бавно да го подава към огъня, но не остана време.

— Тогава направо да го излеем през борда.

— Току-виж потрябвал. Може да заливаме дървата с него, ако не намерим достатъчно сухи.

Носиха се още час. Усещаха, че се спускат, но нямаха представа за скоростта.

— Тараладел е покрит с гори — мрачно каза Ниш. — Ще станем на парчета.

— И езера — отвърна войникът. — По-вероятно е да се озовем в някое от тях.

— В заледено, ако имаме късмет. — Крил-Ниш се беше загледал в нищото. — Надявам се…

— Какво? — подкани го Юлия, когато той замълча.

— Надявам се вятърът да не ни е отнесъл над морето, защото тогава с нас е свършено!

Неочакваният сблъсък дори не доизчака думите му. Кошницата на балона започна да се пълни с вода.

Въпреки предупрежденията на Минис, Тиан беше принудена да използва амплимета, за да се свърже отново с него. Хани удивено я наблюдаваше. Досега занаятчията винаги я бе изчаквала да заспи, преди да използва кристала.

Този път връзката бе установена след още по-голямо забавяне, а когато най-после това стана, образът беше още по-неясен — въпреки огромната мощ, с която разполагаше амплиметът. Изникналият най-сетне Минис изглеждаше изнемощял. Страните му бяха покрити с набола брада, изцапана със сажди.