Йън Ървайн - Геомант - 2 том

М’ланти се навъси.

— Знаех си, че с толкова много товар няма да стане. Рустина, смъкни войниците си за малко. Ще трябва да измислим друго.

Седем войника, сред които и сержантът, слязоха. Осмият започна да им подава и екипировката. Точно беше вдигнал втората раница, когато мощен повей блъсна балона. Той рязко се повдигна, при което всички въжета без едно се изтръгнаха с все колчетата си. Всичко натоварено, което не беше прикрепено, в това число и Ниш, полетя към дъното, право върху кошницата на Юлия. Скитът изпищя. Юлия започна да вие. Пламъците рязко се издигнаха нагоре в опасна близост до плата. Ако торбата пламнеше, с балона беше свършено.

М’ланти изкрещя нещо, останало неразбрано от Ниш заради рева на вятъра. Иризис скочи към едно от влачещите се въжета, но не успя да го удържи.

Балонът се мяташе на единственото въже. Политаше надолу, заплашвайки да се разбие на парчета, после рязко отхвърчаше. Ниш трябваше да предприеме нещо, преди аеростатът да се е разбил. Той измъкна ножа си и започна да сече въжето. Нов повей повдигна балона, понесъл се към небето. Въздухоплавът зае нормална позиция и продължи да се издига. Иризис изпищя и пусна повляклото я въже.

На земята скрутаторът крещеше. Пребледнялата Иризис се бе втренчила в него. Не изглеждаше ранена.

— Какво друго ми оставаше? — промърмори Крил-Ниш, осъзнал какво беше направил. Вече всичко зависеше от него. Само един войник беше останал на борда.

Юлия продължаваше да стене, ужасена от подмятането. Погледът на Ниш срещна този на войника. Механикът си наложи да изглежда спокоен.

— Крил-Ниш! — Той протегна ръка.

— С’лоунд. — Войникът стискаше като менгеме. Беше висок ветеран на около четиридесет, с редееща сива коса и бяла брада, позацапана около устата.

Двамата надникнаха от кошницата — от противоположни страни, за да я уравновесяват — и загледаха как фабриката се смалява. Балонът бързо набираше височина.

— Тук е хладничко — отбеляза Ниш.

— Тъй, тъй.

Механикът осъзна, че е трябвало да изпусне нагорещения въздух. Сега вече беше късно. Над тази скалиста земя нямаше къде да се приземят.

Вятърът ги носеше на югозапад. Ниш бе удивен от бързината, с която летеше балонът. Места, чието прекосяване му беше отнело дни, прелитаха под него само за минути. Това се казваше пътуване! Той започна да търси платото с лиринкските куполи.

Някъде час по-късно С’лоунд го изтръгна от размисъла му.

— Май започваме да се спускаме.

Ниш беше забравил да подклажда мангала. Катранът отделяше много топлина, но и изгаряше бързо. Механикът се покатери по въжената стълба, поклащаща се опасно, и добави още гориво. Бликна мазен жълтеникав пламък, обвил се с кафяв дим. Крил-Ниш побърза да слезе.

— Отвратително смърди — промълви той, когато отново се озова в кошницата. Изкачването се бе оказало необичайно изморително.

— Тъй, тъй.

Войникът не изпитваше нужда от богат речник.

Ниш повдигна капака на кошницата на Юлия.

— Искаш ли да погледнеш…

Тя отново затръшна капака.

Крил-Ниш въздъхна. Пътуването щеше да бъде тежко. Придвижваха се толкова бързо, че Ниш разпозна платото едва след като го бяха подминали. От толкова високо всичко изглеждаше странно. В късния следобед вече бяха прекосили първото разклонение на Великите планини и се носеха към второто. Отвъд се намираше Тараладел, сред чиято пустош лежеше езерото Калисин. Там Юлия беше видяла Тиан. Но това беше преди месеци.

Ниш потропа по капака на кошницата.

— Вече в състояние ли си да излезеш, Юлия? Трябва да говоря с теб.

След известна пауза главата ѝ изникна, покрита с воал от паяжинен плат и черна шапка.

— Какво? — тихо попита тя.

— Виждаш ли Тиан все още?

— Разбира се! Натам!

Тя сочеше запад-северозапад, доколкото Ниш можеше да прецени. Той се обърна към картата си.

— Ако ние сме тук, а ти я виждаш някъде в тази посока…

Двете линии се пресичаха в Мириладел, южно от Великите планини. Но ъгълът между сегашното и предното засичане бе прекалено малък.

С’лоунд отново прекъсна мислите му:

— Скоро ще се смрачи. И през нощта ли възнамеряваш да летим?

— Не. Кой знае къде може да ни блъсне вятърът.

В момента летяха над второто разклонение на веригата. Езерата на Фараладел вече се виждаха в далечината. Ниш дръпна въжето на вентила и балонът започна да се спуска, но твърде бързо. Затова механикът побърза да дръпне затварящото въже. Балонът бавно се понесе към каменист хребет.