Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Измина ден, после още два. Това беше най-лесното спускане със ски в досегашния живот на Тиан: гладък лед, покрит с тънък слой сняг. Напредваха с отлично темпо, някъде около седем левги на ден. Често минаваха край селца, но винаги ги подминаваха. Хани не проявяваше интерес към непознатите, Тиан също. Може би момиченцето също бе срамежливо, отраснало само.

Някъде в средата на седмия ден селцата около реката започнаха да стават по-чести и по-големи. Наоколо започнаха да се мержелеят овощни градини и заснежени пазари. По-късно в следобеда на същия ден достигнаха покрайнините на голям град.

Внезапно навсякъде около тях имаше хора. Стотици деца си играеха на леда. Носачи, понесли товари на гърбовете или главите си, шареха между бреговете. Парцаливи момчета за доставки се промъкваха сред богато облечените хора, плъзгащи се по брега. Зиме реката се превръщаше в основна пътна артерия, далеч по-удобна от затрупаните пътища.

Двете продължиха пътя си чак до самото пристанище, което се намираше в центъра на Гисмел. Прилежните разпитвания донесоха на Тиан информацията за разположението на пътническите бюра. Девойката влезе в най-близкото и се поинтересува за пътуване на запад. Отзовалата се висока русокоса жена ѝ отвърна:

— Имате късмет. През последните няколко седмици времето беше меко. „Норвал“ отплава утре. Заминава за Трис и Флаха.

— Тези места не са ми особено познати — отвърна Тиан. Забеляза избеляла карта на стената и си избра мнима крайна цел на пътуването, защото несъмнено щяха да я разпитват за това. Войната не се беше простряла толкова на юг, така че не би трябвало да са въвели пропускателен режим за желаещите да отпътуват. — Бих желала два билета до Флаха.

Това беше град в северната част на Милмиламел, на около двеста левги.

— Каюта, хамак в трюма или места на палубата? — попита я русокосата жена.

— Зависи от цената — предпазливо отвърна Тиан.

Оказа се, че цената на каютата е разумна — една златна монета и две сребърни. Тиан можеше да си я позволи. Освен това още не беше прибягвала до колана на Джоейн. Не би могла да понесе да пътува седмици наред в общо помещение с десетки други хора, вероятно смрадливи и безсрамно любопитни. Не бе спала в една стая с други, откакто бе станала занаятчия.

— Каюта, ако обичате.

Чиновничката се убеди, че монетите не са фалшиви, претегли ги на малки везни, след което написа билет. Имаше красив почерк с множество извивки.

— Къде отивате? — небрежно попита жената, все още пишеща.

— Моля? А, Татусти. — Това беше градът, който Тиан си бе избрала, за да не разкрива същинската си цел.

— Татусти? — невярващо повтори чиновничката.

— Там е мъжът, за когото съм сгодена. — Тиан се изчерви при тези думи. Често ги бе помисляла, но досега не бе ги изричала гласно.

Чиновничката разтопи зелен восък върху билета и го подпечата.

— Благодаря ви! — Занаятчията взе билета. — В колко часа е приливът утре?

— В Талаламел няма приливи. Откъде сте? Сигурно не от тези места.

Напълно невинен въпрос. Без да се замисля, Тиан каза истината: Тикси. Чиновничката кимна:

— Така и предположих по говора ви. Тук се отбиват много хора, но рядко имаме посетители от Ейнунар. „Норвал“ отплава в девет сутринта. Или десет. Или дори единадесет, ако капитанът отново е пиян, какъвто навик има. Най-добре елате в осем, за всеки случай.

Тиан ѝ благодари и понечи да излезе, но в последния момент се сети да попита:

— Ще ми препоръчате ли някоя добра странноприемница, която да не е далеч?

— Идете в „Събирачката на миди“, на няколкостотин крачки по-надолу. Попитайте за Пвим. Той е по-малкият ми брат и ще ви уреди.

Въпросният любезен младеж действително оказа неоценима помощ. След няма и час Тиан и Хани бяха настанени в дребна, но уютна стая на третия етаж, от която се откриваше изглед към пристанището. Донесоха им метална вана и кофи с гореща вода. Така двете можаха да отмият трупалата се със седмици мръсотия.

Привечер излязоха да напазаруват дрехи за пътуването, защото Хани приличаше на диваче. Освен това Тиан купи игли и конци, а също и други дреболии, които можеха да влязат в употреба. После, нетипично за себе си, похарчи голяма сума за специален тоалет, предвиден за първата среща с Минис.

На сутринта се отправиха към кораба, където бяха заведени в полагащата им се каюта: дребна и задушна, но пък чиста. Очевидно капитанът не беше пиян, защото корабът разгърна платна и отплава в девет.