Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— А не можем ли да изработим летателен апарат? Като онова крило, което лиринксите използваха при отвличането на Тиан?

— Още откакто се върнахте възложих тази задача на най-добрите ни механици. Това крило не е било нищо особено, планер, какъвто всяко хлапе може да изработи. Подобно приспособление не би могло да носи тежък товар, а ако го пуснем от някоя планина, най-много да прелети няколко левги. Но какво става, когато се приземи сред пустошта? Пилотът умира, защото не сме способни да го намерим. А излезе ли по-силен вятър, подобни полети се превръщат в самоубийство. Не, Ниш, без някакъв метод за задвижване не би имало полза.

— Специален контролер? Като онези в кланкерите?

— И за това сме мислили. Контролерите задвижват краката на кланкера, но по въздуха не може да се ходи.

— Весла?

— Също опитахме. Не са способни да повдигнат тежестта. Хубава идея, механико, но неизпълнима за сегашната ни технология.

Ниш прекара следобеда в стаята си, размишлявайки над проблема. Трябваше да има начин. Само един летателен апарат се споменаваше в Историите. Прословутият конструкт на харона Рулке, който той проектирал по време на дългия си престой в Нощната земя. Само че този конструкт бе разрушен — след като Майгрейт го бе използвала, за да прекоси Пътя между световете и отнесе тялото на Рулке при сънародниците му. Това се бе случило преди повече от две столетия. Никой гадател не бе виждал вътрешността на машината. Самият Рулке не бе оставил никакви описания или схеми. Поредната тайна, умряла едновременно със своя създател.

Можеха ли хората да летят, след като не разполагаха с криле, достатъчно мощни планери или тайнствени конструкти? Този въпрос погълна остатъка от деня му. Тъй като не откри отговор, Ниш реши да си легне рано и да се наспи.

През нощта механикът се сепна, открил отговор. Отговорът беше дошъл от игра, която с братята и сестрите се бяха впускали като малки. Изработваха книжни кесии, които залепваха с брашно, поставяха ги над огъня и се надпреварваха чия кесия ще отлети най-далече през комина.

Ниш, като най-малък, нито веднъж не бе излизал победител, но бе продължил да се занимава с това дълго след като останалите бяха изгубили интерес. Примитивните балони бяха крехки. Далеч по-често се преобръщаха и падаха в огъня, вместо да се понасят нагоре. Тогава на Ниш му беше хрумнало да привързва малки тежести под отвора на кесиите. Още първият подобрен балон беше полетял успешно, за да се приземи чак на отсрещната улица.

Този успех бе лишил Крил-Ниш от интереса му към тези примитивни апарати. Но сега започваше да се чуди… Той скочи от кревата и трескаво започна да скицира. Не след дълго вече тропаше по вратата на скрутатора.

— Сър, сър!

Последва продължително мърморене, примесено с ругатни, след което вратата се отвори. Скрутаторът изникна на прага, гол, хванал свещ. Цялото му тяло бе изкривено и деформирано по подобие на пръстите. Белези кръстосваха торса му. И беше тъй слаб, че всяка кост можеше да бъде преброена. Що за мъчения бе изтърпял този човек?

— Какво искаш? — тросна се Флид.

— Намерих отговора, сър! Балон, задвижван от нагрят въздух. — Той протегна скиците.

Ксервиш ги грабна.

— Проклет глупак! — промърмори скрутаторът, вторачи се в тях, което продължи около минута, после отстъпи назад и затръшна вратата в лицето на Ниш.

Механикът сви рамене. Вече минаваше полунощ, затова той се върна да си доспи. Бе опитал.

Тиан продължаваше да накуцва. Оставяше се на инстинктите си. Надяваше се, че те ще я отведат до предишната полянка. Но те не оправдаха доверието ѝ. Скоро тя попадна в мрачен гъсталак, който ѝ изглеждаше непознат. Девойката спря, за да обмисли ситуацията си. Без огън я заплашваше смърт от измръзване. Хани със сигурност нямаше да преживее нощта. Но младата жена не разполагаше с нищо, с което да го запали — кремъкът и праханта бяха останали в лагера.

Неудобно стиснала амплимета, защото Хани вече започваше да ѝ тежи, Тиан разсъждаваше трескаво. Първата полянка трябваше да се намира на не повече от хвърлей. Но в коя посока? Не смееше да се покачи на някое дърво, за да потърси огъня, защото тогава момиченцето можеше да избяга.

Хани простена и потръпна. Тиан я остави на земята, свали палтото си, уви детето, мушна краката му в ръкавите и ги завърза. С парче връв привърза вързопчето към себе си. Поне така ръцете ѝ ставаха свободни.

Облегна се на едно дърво и се опита да вложи енергия в кристала. Нямаше ефект. Явно тази местност не попадаше в границите на поле. Тиан усещаше сила дълбоко в земята, ала твърде неясно, нямаше да ѝ бъде от полза. Не можа да се сети веднага за причината — студът забавяше размисъла ѝ. Без сферата и шлема, останали в лагера, нямаше как да използва амплимета.