Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Войниците извлякоха Грист, който не спираше да крещи гнусни обиди.

— Майстор Иризис — продължи Флид, — недоказаните обвинения срещу теб са снети. Изпълнението на присъдата по признатите провинения се отлага с година. Ако междувременно си изпълнила всички възложени ти производствени цели, наказанията ще бъдат отменени и заличени от досието ти. Закривам заседанието.

Ниш се приближи до масата на скрутатора.

— Ами Мас, сър? — тихо попита механикът, докато останалите излизаха. — Не бива да допускаме…

— Ейрин Мас беше мой осведомител в продължение на седем години — също тъй тихо отвърна Флид. — И то адски добър. Никой никога не го разкри. Би трябвало да се поучиш от него, момче. Но вече няма да му бъдат възлагани задачи в тази провинция.

Робският труд продължи в течение на около шест седмици, след което бяха въведени облекчения. Налагаше се, защото всички бяха започнали да правят грешки от умора, а не можеха да си позволят инциденти. Преминаха на шестдневна работна седмица. Седмият ден беше полуработен. В полупочивния ден на втората седмица от новия режим, когато Ниш се бе отбил да посети Юлия в притъмнената ѝ стая, дребната жена внезапно скочи. Носеше обичайния си тоалет от паяжинена коприна и кожата ѝ проблясваше под меката светлина.

— ВИЖДАМ я!

Ниш също скочи и развълнувано я прегърна, при което Юлия го блъсна назад. Беше забравил колко е чувствителна кожата ѝ.

— Извинявай! — Той се изправи. — Във вълнението си…

— Дрехата ти е като покрита с шипчета, дерящи кожата ми. Нали не те нараних? Ниш, толкова се стараех да я видя!

Сега Юлия беше много по-добре. Вече почти не носеше превръзката. През повечето време стоеше с очилата. Един-два пъти дори беше излизала навън без антифони или запушалки. Това се бе оказало огромно изпитание за нея, но тя беше устояла. Съзнанието ѝ можеше да се справи с едно претоварено сетиво, стига останалите да бяха защитени. Когато носеше антифони, ярката светлина не я тормозеше толкова. Единствено обонянието ѝ не се беше променило. То дори се бе изострило, сякаш за да компенсира. Често се случваше дори и най-слабите миризми, за чието съществуване останалите дори не подозираха, да я раздразнят. Юлия не излизаше от стаята си без тапи за нос.

Много пъти Ниш се бе удивлявал на настъпилите в живота ѝ промени. Имаха ли те нещо общо със сближаването ѝ с него и Иризис? През последните месеци Юлия бе познала повече доброта, отколкото през целия си досегашен живот. Може би това беше помогнало. Тя бе открила, че не всички искат да я използват.

Но аз искам да се възползвам от нея , помисли си Ниш. Сам го признаваше пред себе си. Всяка нощ копнееше по дребното ѝ телце, по меката, почти безцветна коса, нежната като на бебе кожа, малките, стегнати гърди, съвършените бедра… Повече от всичко искаше да я усети притисната до себе си и да слуша дъха ѝ.

— Виждам я — напомни му Юлия, с което го изтръгна от чувствения унес.

— Къде?

Тя посочи югозапад.

— Сигурна ли си? — ненужно попита Ниш.

Ръката ѝ продължаваше да указва същата посока.

— Колко далече е? — Нов излишен въпрос.

— Не зная. Далече.

— Кога я видя за пръв път?

— Посред нощ. Не се беше появявала с месеци и изведнъж снощи изникна. Беше като разцъфващо цвете. Кристалът ѝ беше толкова ярък, че скри всички останали възли около нея. Видях езера и планини.

Това обяснение не беше от голяма полза — езерата и планините на югозапад се простираха в продължение на стотици левги.

— Ще отида да потърся скрутатора.

Утре Флид щеше да постави край на второто си посещение във фабриката за този месец.

Чула това, Юлия трепна и се сви към стената.

— Приятеля ти Ксервиш — добави Ниш.

Тя бавно се отпусна и се усмихна неуверено.

Претърсил целия завод, Крил-Ниш откри съсухрения дребен мъж край предните порти.

— Какво? — остро рече Флид. — Докладвай по-бързо, механико. Времето се разваля, а тази вечер трябва да съм в Тикси. Още едно поле е изчезнало, а не знаем защо.

— Перцепторът видя Тиан.

Скрутаторът въздъхна.

— В коя посока?

(Всеки друг би запитал: „Къде?“)

— Югозапад. Далече.

Скрутаторът кимна, надраска няколко реда на късче хартия и го подаде на началника на стражата си. Войникът отдаде чест и пое по пътя. А Ксервиш се отправи към фабриката. Походката му беше много чудата — като че го задвижваха кости, наместени произволно.

— Да видим какво ще открием. И никому нито дума!