Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Скрутаторът едва забележимо мръдна с вежда. Ниш, седнал по-назад, чу как резетата на вратата биват спуснати. От двете страни на вратата застанаха по двама стражи.

— У мен — каза Флид, повдигайки в едната си ръка верижка и натрошените остатъци от индикатор, а в другата замъглен хедрон — са доказателствата, които отговорник Ги-Хад е съхранявал особено грижливо. Това са остатъците от индикатора на занаятчия Тиан, унищожен, когато тя се е опитвала да разчете един от повредилите се хедрони. Лиринксите са преценили, че това доказателство до такава степен представлява заплаха за разкриването на шпионина им, че не се поколебаха да нападнат фабриката, за да го унищожат. Но за наше щастие усилията им не са се оказали успешни.

Той протегна предметите към Юлия.

— Перцепторе, занаятчия Тиан е видяла някакъв образ в тези артефакти. Разчиташ ли нещо? Изправи се, за да могат всички да те виждат.

Тя се подчини, трепереща. За човек, който се стараеше винаги да избягва хората, това бе най-голямото и тежко изпитание. Юлия първо взе индикатора и промълви нещо. Иризис, която бе скочила на крака, седна обратно, а блясъкът изчезна от очите ѝ.

— Говори по-високо, перцепторе! — прогърмя Флид. — Никой не може да те чуе така.

С глас, който съвършено имитираше неговия, тя отвърна:

— Угаснал е. Не виждам нищо в него. — Постави счупения индикатор на масата.

Някъде сред събраните се чу въздишка.

— Ами кристалът? — продължи Ксервиш Флид. — Това е отказалият хедрон от кланкера на опозорения оператор Ки-Ара.

Юлия посегна да вземе кристала, ала ръката ѝ внезапно застина във въздуха. Дребната жена изпищя и понечи да се свие на земята.

— Спри! — остро нареди скрутаторът. — Изправи се.

Юлия се вцепени, после с типичната си плавност се разгърна.

— Какво видя в кристала, перцепторе?

Тя рязко си пое дъх, сграбчи ръката му и каза:

— Ноктест! Дебнеше ме.

— Лиринкс?

— Да — прошепна Юлия.

— Друго?

— Човек. Ноктестият му дава нещо. Бяло злато!

— Човек? Шпионинът! Виждаш ли лицето му?

— Не. Стои с гръб към мен.

— И това е всичко , което виждаш? — В позата на скрутатора Ниш разчете отчаяние.

— Да — отвърна перцепторът.

— Много добре. Занаятчия Иризис, признаваш ли, че си приемала вражеско злато от този предател?

— Това е нелепо! Семейството ми е богато. Разполагам с повече пари, отколкото бих могла да похарча.

— Това не означава, че не би искала да имаш още! Благодаря ти, перцепторе. Свободна си. — Той протегна ръка към съдебния секретар. — Дайте ми списъка с обвиненията, за да го подпиша.

Осененият от внезапно вдъхновение Ниш скочи на крака:

— Скрутаторе, скрутаторе!

— Какво? — сопна се Флид. — Твърде късно е да се застъпваш, механико. Делото е приключено.

— Става дума за нови доказателства! — викна Крил-Ниш. — Моля ви, умолявам ви да ми разрешите да поставя нов въпрос пред перцептора.

— Нима? И какъв ще да е този въпрос, за който аз не съм се сетил?

Ниш прецени следващите си думи много внимателно, за да не наскърби Флид:

— Аз я познавам най-добре от всички, сър. Тя никога не предоставя информация, за която не е попитана изрично. При цялото ми уважение, сър, вие зададохте погрешен въпрос.

— И ти, като проклетия си баща, момче, страдаш от остър недостиг на уважение. Хайде, питай.

— Юлия — поде Ниш с разтуптяно сърце, — би ли взела кристала?

Тя обърна глава към него, сетне се протегна и докосна хедрона с връхчето на показалеца си.

— Не, вземи го в ръка, Юлия.

Тя тихо извика — може би от мъка, може би от ужас. Скрутаторът хвана другата ѝ ръка. Юлия взе кристала.

— Вгледай се в образа на човека, който стои обърнат с гръб. Разпознаваш ли го?

— Не — каза Юлия.

— Пълни глупости — долетя глас от тълпата. — Аз зная кой е човекът, който раздава лиринкското злато. — Надзирател Грист се изправи. — Аз, за разлика от всички останали, вършех работа.

— Намекваш, че аз съм бездействал? — меко попита скрутаторът.

Грист се усети.

— Не, сър. Простете. Арестувал съм изменника, сър.

— Така ли? — каза Флид. — И кой е той?

— Един негодник, който непрекъснато си вре носа в чуждата работа, а самият той нищо не върши. Мас, сър. Ейрин Мас.

— Полуидиотът! — Флид избухна в смях.

— Той не е полуидиот, сър. Той е коварен шпионин, съумявал да заблуди всички ни.

— Дори и мен, надзирателю? — заплашително попита Ксервиш Флид.

— Боя се, че да, сър.

Скрутаторът махна с ръка.