Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Операторът изхъхри яростно и изпадна в безсъзнание. Плиснаха отгоре му кофа ледена вода, защото наказанието още не бе приключило. Майстор Иризис свали контролера, който все още висеше окачен на врата на Ки-Ара, разглоби го на съставните му части, които една по една тя и останалите занаятчии и чираци отнесоха до огъня. Този път операторът се гърчеше безмълвно.

Накрая скрутаторът излезе напред, понесъл правоъгълен метален поднос. Върху него имаше нож. Флид остави подноса на малка масичка, върху която бе оставен и хедронът от контролера на Ки-Ара, и направи знак на пазачите. Те освободиха оператора.

Ксервиш Флид му направи знак да се приближи. Със залитане Ки-Ара пристъпи към масата. Целият беше пожълтял, а по брадичката му се стичаше водниста кръв — многократно бе прехапвал езика си.

Скрутаторът посочи хедрона с лявата си ръка, а десницата му указа ножа. Ниш затаи дъх. Дали операторът щеше да избере ритуалното самоубийство, безчестен изход, или щеше да отнесе хедрона до пещта, където да го хвърли и да зачака съдбата си? Или може би щеше да сграбчи ножа и да опита да сече всички наред?

Костеливата снага на оператора бе разтърсена от мощен спазъм. Ръката му слепешком се насочи към ножа — погледът му бе вперен в безмилостното лице на скрутатора. Сетне, изненадващо, Ки-Ара се усмихна и протегна пръсти към хедрона.

В мига, в който докосна кристала, Ки-Ара се преобрази. От прегърбването му не остана и следа. Страданието се отърси от тялото му. Хванал кристала с две ръце, той се поклони на скрутатора, на отговорник Туниз и майстор Иризис, накрая се обърна и отправи поклон към събраните работници. След това се обърна към пещта и закрачи.

Пред огъня решителността му изчезна. Ръцете му трепнаха в опит да хвърлят кристала, но не можеха да се насилят. Ки-Ара отново се обърна към останалите, сгърчил устни в агония. Скрутаторът го наблюдаваше мълчаливо.

Ки-Ара се овладя. Направи две крачки по дъската, по която бяха изтърколвали колелата, трепна. Ниш си помисли, че операторът се кани да скочи вътре, но тук подсъдимият отново спря.

И пак се извърна с лице към събраните, повдигнал кристала високо над главата си. Тялото му се превърна в черен силует на фона на пламъците, а хедронът, вдигнат над отвора на пещта, пред желязното ѝ тяло, засия ярко.

Ръцете на Ки-Ара започнаха да треперят заради концентрацията му. Едва когато един от занаятчийските чираци рухна, едва когато Иризис изрева и сграбчи слепоочията си, Ниш осъзна какво се опитва да направи бившият оператор. Насочваше енергия директно в кристала, изключително опасна процедура. Явно опитваше да унищожи всички им.

Ниш притича напред, но скрутаторът го хвана за дрехата и с лекота го дръпна назад.

— Не мога да си позволя да те изгубя, момче.

Хедронът започна да сияе още по-силно. Червеникавото му сияние пронизваше пръстите на Ки-Ара. Около ръката на оператора започна да се вие пара. Тогава кристалът блесна тъй ярко, че Ниш трябваше да заслони очи. Юлия изпищя и се сви.

Когато Ниш отново погледна, хедронът беше угаснал. Осъзна, че е видял не пара, а дим. Цялото тяло на Ки-Ара димеше, също дрехите, косата. Кристалът отново започна да пламти. Операторът изригна в налуден кикот, секнал рязко. Струйки дим започнаха да излизат от устата, ушите, дори и очите — последното бе най-противната гледка. По страните му се спусна димяща слуз. Кожата се овъгляваше — процесът започваше от челото и пълзеше надолу. Дрехите отдавна вече бяха изгорели.

Ки-Ара беше мъртъв, но не рухна. Остана изправен като статуя от въглен, все така издигнал кристала над главата си. Юлия беше започнала да пищи.

Механикът се приближи до нея и ѝ даде да подуши ръката му, но дори и това не я накара да утихне. Едва когато хедронът се пръсна със съскаво изхрущяване, посипал парченца навсякъде около себе си, тя се успокои и млъкна насред писък.

— Антрацизъм, подходяща смърт — отбеляза скрутаторът. — Хвърлете останките му в пещта!

Остатъкът от зимата донесе неспирен труд на всички работници във фабриката и мината. Макар че вече всички се бяха върнали по местата си, нужни им бяха седмици, за да възстановят производството. Наложи се да разглобят една от пещите, пълна с втвърдило се желязо. Мъчително време бяха тези седмици. Надзирател Грист, озовал се начело на механиците след повишението на Туниз, се отнасяше към тях като към роби. И най-дребното нарушаване на правилата му биваше наказвано жестоко. Веднъж Ниш беше бит с камшик, защото бе пропуснал да поиска разрешение да използва нужника. Яростта на надзирателя граничеше с лудост. Не им оставаше нищо друго, освен мълчаливо да търпят.