Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Преди да пристъпят към сглобяването на кланкери, първо трябваше да изработят нужните елементи: метални плоскости, зъбчати колела, болтове и гайки, свръзки… хиляди части. Същото се отнасяше и за контролерите. Юлия работеше също тъй усилено в мината — оказа се, че за откриването на потенциални хедрони е нужно много повече старание от един обикновен поглед. Но пък кристалите, които тя намираше, бяха най-добрите досега.

В малкото свободни от производствена дейност мигове Ниш и всички останали, способни на физически труд, работеха заедно със зидари, дърводелци и металообработчици по укрепването на завода. Новите порти и подсилени стени също не бяха непревземаеми, но щяха да предложат защита от нападения като предишното. За превземането на фабриката щеше да е необходима далеч по-многобройна лиринкска сила.

Не оставаше време за отдих. След като приключеха работа някъде късно след полунощ, всички се завличаха към леглата си, полумъртви от умора, измъчвани от ясното разбиране, че само след няколко часа отново им предстои същото. А Ниш бе задължен след приключване на работа да посещава Юлия и да я пита дали е видяла нещо подозрително и дали Тиан се е появила отново в модела ѝ. Отговорът винаги бе един и същ. Нищо.

Ниш рядко виждаше Иризис. При всеки от редките случаи, в които му се удаваше да я зърне, тя изглеждаше все по-напрегната. След завръщането от проваленото преследване, двамата повече не се бяха любили.

Една нощ минаващият край стаята ѝ механик забеляза, че вътре свети. Ниш почука на вратата.

— Влез.

Тя седеше на леглото си, наметната с връхната си дреха. Беше се загледала в стената.

— Днес не съм в настроение — продължи Иризис, изпреварила репликите му.

— Аз също.

Тя го погледна леко объркано.

— Дойдох, защото… Добре ли си, Иризис?

Русокосата жена разтъркваше очи с ръкав.

— Отново се започна.

— С кое?

— Със саботажите. Вчера, докато ни е нямало, е бил разрушен контролер. Грист вече започна да отправя прикрити заплахи.

— Срещу теб? — невярващо рече механикът.

— Не, срещу Тиан! — саркастично отвърна Иризис. — След изпращането ѝ в плодилнята мислех, че аптекарят е предателят, само че той е мъртъв. Тогава кой е? Преди подозирах Мас, но сега вече не мисля така. Чувствам, че ще обвинят мен. Аз съм била наблизо при всеки един от инцидентите. Затова подозрението пада върху мен. Грист подпитва: как така още не съм открила виновния. Нали аз отговарям за занаятчиите сега.

— Грист се задушава от злоба. Как мислиш, дали се опитва да те принуди да…?

— Той не е мой тип.

— Някога отрязвала ли си го? — деликатно попита механикът.

— Той никога не се е обръщал към мен. Пък и си пада по едрите, бузести женища. Механици и прочее.

Ниш не реагира на провокацията. Иризис не беше на себе си.

— Тогава защо те мрази толкова силно?

— Нима си забравил колко отдавна той се точи да стане отговорник? Туниз беше далеч под него, а ето че бе поставена право на върха. Работата ѝ е безупречна, затова той се заяжда с мен. Никога не би получил мечтаното назначение. А скрутаторът вини него за неоткриването на шпионина. Грист просто се опитва да прехвърли проблемите си върху мен.

На следващия ден Ниш неволно дочу разговора между двама механици, докато отиваше да си налее вода.

— Смятам, че е Иризис — каза единият. — Знаеш ли как е подредила занаятчия Тиан?

— Да. Никога не съм харесвал Иризис. Надута крава! Крайно време е скрутаторът…

Те видяха приближаващия се Ниш и побързаха да се върнат по местата си. В следващите дни механикът често дочуваше подобни шушукания. Скрутаторът с взривоопасна физиономия се разхождаше из фабриката. Често биваха организирани внезапни претърсвания на стаи, сред които и тези на Ниш и Иризис.

Нищо не бе открито, само че седмица по-късно един от най-добрите хедрони бе намерен строшен върху работната маса на Иризис. След минути жената вече се намираше в килия.

На Ниш не му бе позволено да я посети — пътят бе препречен от двама от хората на надзирателя. Механикът отиде да търси Грист, но последният бе на съвещание с отговорника и скрутатора. След като си взе купа с оризова яхния от столовата, Ниш се отби в стаята на Юлия, за да отправи ежедневното си питане.

— Виждала ли си Тиан или кристала ѝ?

— Не. — Тя сбърчи нос и мушна запушалки в ноздрите си.

Ниш не ѝ предложи от вечерята си, защото знаеше, че Юлия не би могла да я яде. Храната беше силно подправена, за да се прикрие фактът, че е била сготвена преди седмица. Юлия се хранеше единствено с плодове, зеленчуци и зърнени каши. Понякога хапваше сирене, задушена риба или варено ярешко. Небцето ѝ не можеше да понася нито силните вкусове, нито каквито и да било подправки.