Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Доведете Мас. Бъдете нащрек и не му позволявайте да види нищо тайно по пътя. — И той сам се засмя на шегата си.

Трупен кикот. Но Ниш си припомни някогашните си съмнения за Мас.

Скрутаторът не поднови въпросите към Юлия. Изминаха няколко минути тишина, след което пазачите дотичаха развълнувани.

— Сър, сър!

— Какво има?

— Затворникът е избягал, сър! — доложи първият.

— Как?

— Ключалката е била разтопена. Магьосничество! — Той потръпна.

Флид не изглеждаше изненадан.

— Какво ви казах, сър? — рече Грист. — Това го доказва.

— Наистина доказва нещо, надзирателю, макар да не зная какво.

Ксервиш Флид се обърна към Ниш:

— Продължи с въпросите си, механико.

Увереността на Крил-Ниш бе поизчезнала. Почти не виждаше смисъл да продължава.

— Този човек, когото виждаш в кристала, Юлия, притежава ли някакъв талант?

— Много слаб — тихо отвърна тя. — Мъничък.

— Значи би трябвало да го виждаш в решетката си.

Юлия сви рамене.

— Вгледай се в решетъчния си модел, Юлия. Сред присъстващите тук има ли човек, който да изглежда по същия начин?

Иризис отново се беше изправила на крака и потрепваше от неспокойство. Скрутаторът също се надигна.

Юлия бе навела глава към лакираната повърхност на бюрото.

— Да.

Сред събраните премина развълнуван шепот. Един след друг хората започнаха да се изправят, развълнувани.

— Тя има предвид Мас! — кресна Грист. — След него, преди да е станало твърде късно!

— Тишина! — вдигна ръка скрутаторът. — Следващият, обадил се без позволение, заминава директно за фронта.

Всички утихнаха.

— Този човек сред нас ли е, Юлия? — каза Ниш.

— Да — прошепна тя.

— Би ли го посочила?

Тя протегна пръстче към средата на помещението. Тълпата бавно се отдръпна на две страни. В средата остана само един.

— Как смееш! Дребна лъжлива мърла! — ревна Грист и скочи към нея.

Десетина души се нахвърлиха отгоре му. За момент надзирателят изчезна под купчината тела. Зрителите го изправиха, хванат здраво.

— Войници, претърсете стаята на надзирателя. Хроникьорът и разказвачът да идат с тях. Юлия, ти също иди, потърси за нещо скрито. Вървете!

Те изтичаха. Последва мъчително мълчание. Надзирателят стоеше сковано. Специфичната миризма на нига изпълваше помещението.

Ниш не смееше да се надява. Най-сетне отново се разнесе тропотът на тичащи крака. Появиха се войниците и летописците. Малко след тях влезе и Юлия. Тя стъпваше напълно безшумно.

— Е? — подкани ги Флид.

— Не открихме нищо — каза първият войник.

— Вие присъствахте ли? — обърна се Ксервиш към летописите. — Подробно ли беше претърсването?

— Войниците не откриха нищо…

— Всички вървете по дяволите! — ревна Грист. — Настоявам да бъда обезщетен за този опит да бъде опетнена честта ми!

— И ще бъдеш — отвърна скрутаторът, — ако невинността ти бъде доказана.

— Войниците не са открили нищо — изръмжа надзирателят.

— Ами перцепторът? Тя откри ли нещо скрито?

— Да, сър — в един глас казаха хроникьорите.

— Излез напред, Юлия — рече Флид. — Какво си намерила?

Тя се приближи с предпазливи стъпки.

— Само това. — Изпод ризата си измъкна кожена торба.

— Беше скрита под една дъска и защитена със заклинание — обясни хроникьорът.

Скрутаторът изсипа съдържанието на торбата — звънлива платина. Погледът му се насочи към лицето на надзирателя. Очите на Флид излъчваха такова презрение, че Ниш го полазиха тръпки.

— Все се чудех как заплатата на отговорник ти стига за такъв скъп навик като нигата — каза скрутаторът.

Грист не отговори. Очите му се стрелкаха наоколо.

— Ти си неудачник, Грист. Беше калпав надзирател, отвратителен сержант, сега отново си калпав надзирател.

— Всички бяха срещу мен, сър. Всички се опитват да ми попречат.

— Неизменно някой друг се оказва виновен, нали?

— В случая действително е така!

— Ще кажеш ли нещо в свое оправдание?

— Перцепторът лъже, сър. Те всички лъжат, защото никога не са ме харесвали.

— Аз също не те харесвам. Но приемането на платината не е единственото ти престъпление, нали? Ти си саботирал кристалите на Тиан. Ти си я отровил с калуна. Ти си убил аптекаря, за да му попречиш да проговори.

Грист мълчеше.

— Ще бъдеш екзекутиран утре за непростима измяна, чрез метода, съответстващ на длъжността ти. Какъв метод се полага на предателя Грист? — обърна се Флид към съдебния секретар. Тя прошепна нещо в отговор. — Много подобаващо! — одобри Флид с черепна усмивка. — Предателят ще бъде смлян. Отведете го!