Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Юлия радостно посрещна скрутатора, но колкото и да бе подканяна, не можа да му каже нищо повече от онова, което вече бе съобщила на Ниш. Накрая тя започна да се притеснява, затова я оставиха.

— Какво ли не бих дал да разполагам с един от някогашните далекоговорители — въздъхна скрутаторът.

— Какво е това? — Тази дума бе непозната за Ниш.

— Тези приспособления позволявали на хора, намиращи се в противоположните краища на Лауралин, да разговарят помежду си. Голиас Безумния ги изобретил преди почти три хиляди години. Използвал специални кристали и жици.

— И какво е станало с тях?

— Убили го с надеждата да се сдобият с тайната му. Кристалите скоро угаснали и никой не успял да открие принципа им на работа. Тъй като Голиас бил гадател, несъмнено някаква магия е захранвала далековорителите, само че тайната е погинала с него. Ако сега разполагахме с подобно устройство…

— Не виждам с какво би могло да ни помогне в случая — каза Ниш.

— А си механик! — Флид се отправи към столовата. Крил-Ниш го последва.

Скрутаторът си взе печени зеленчуци, зърнена каша и парче варена риба, посипа всичко това с лютия сос, междуметийно наричан йалп, и го понесе към една от масите. Ниш си взе купичка захаросан грах и чаша розов чай, тъй като вече беше ял.

— Ще обясните ли, сър… — плахо каза Ниш, застанал прав до масата на скрутатора.

— Сядай, момче!

Ксервиш ядеше бързо. Не използваше нож и вилица, а старомодните пръчици за хранене. Липсваха му всякакви маниери, само че Ниш не каза нищо. Дните като писар го бяха научили, че не е възпитано да се правят подобни забележки. Пък и скрутаторът, освен че принадлежеше към съвсем друго поколение, можеше да реши съдбата му с едно щракване на пръсти. В същото време Ниш усещаше, че насреща си има личност, далеч по-сложна и дълбока от тази на баща му. Скрутатор Флид винаги бе готов да изслуша събеседника си.

Ксервиш потопи пръст в течността от кашата. Няколко зрънца полепнаха по кривия показалец. Върху масата той започна да чертае груба карта, изобразяваща Великите планини, вътрешните морета Талаламел и Милмиламел и, между моретата и планините, езерно-гористата пустош на мразовитите Тараладел и Мириладел.

— Ние сме тук. — Скрутаторът забоде пръст в източния край на планините. — Перцепторът каза югозапад, което би могло да означава всяко място по протежението на тази линия. Но ако… ако разполагахме с далекоговорител и можехме да се свържем с друг перцептор някъде далеч — пръстът му прекоси моретата, за да се забучи в сушата отвъд тях, — да речем тук, в Дроу, и ако този перцептор ни кажеше, че вижда Тиан на изток или на север… — Флид очерта втора линия, пресякла първата. — Ето ти я!

Ниш беше втрещен. Идеята беше тъй проста и очевидна, а той така и не се беше сетил. Почитта му към скрутатора се повиши още повече.

Ксервиш изтри очертанията.

— Но ние не разполагаме с далекоговорители, а дори и да разполагахме, как точно щяхме да обясним на втория перцептор да потърси именно Тиан, конкретна личност след милиони? Уви, невъзможно е. — Той се изправи.

— Ако преместим Юлия, бихме постигнали същия ефект.

Ксервиш отново седна:

— Добро предложение, момче, но как бихме могли? Това означава, че тя трябва бързо да прекоси огромно разстояние. Ъгълът трябва да е голям, иначе не би имало полза. Не сме в състояние да се придвижваме толкова бързо, особено по това време на годината.

— Ами ако я пратим с кораб? — развълнувано каза Ниш. — Само за седмица ще сме прекосили стотици левги надолу по крайбрежието, ако времето позволи.

— Но така ще се отдалечаваме от Тиан. Докато се върнем, тя може да се е преместила отново. Пак ще бъдем на месеци път от нея.

Ниш замислено беше сграбчил чело. Трябваше да има начин.

— Ако само можехме да летим, като отнеслия я лиринкс…

— Всички мистици дирим тази тайна в продължение на четири хилядолетия — каза скрутаторът. — Без резултат.

— Но лиринксите…

— Лиринксите имат криле , момче! — изръмжа Флид. — А дори и така малцина от тях са в състояние да летят в тукашния свят, без това да им коства огромни усилия. Техните криле не са пригодени за Сантенар. Опитите им да летят тук са убили повече лиринкси от всички наши армии взети заедно.

— Юлия не можеше да говори с часове, след като лиринксът отнесе Тиан — спомни си Ниш.

— Извадила е късмет. Лиринксът трябва да е използвал огромно количество енергия. Цяло чудо е, че разсъдъкът на Юлия е останал непокътнат.