Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Тя притисна детето по-близо към себе си и затвори очи. Двете се грееха една друга, но това не беше достатъчно. Зъбите на Хани тракаха.

Защо не се беше сетила да вземе шлема със себе си? Можеше да си го представи съвсем ясно. Това беше част от уникалния ѝ талант, една от причините да се справя толкова добре със занаятчийската работа. В съзнанието си можеше да извърта всеки образ, да го оглежда от всички страни. Ако образът принадлежеше на механизъм, Тиан можеше да визуализира действието му, което ѝ позволяваше веднага да открива евентуални дефекти.

И докато образът на шлема се извърташе в съзнанието ѝ, Тиан усети слабо притегляне надясно. Тя обърна глава във въпросната посока — сега притеглянето идваше право пред нея. Възможно ли беше амплиметът да призовава шлема? Или беше обратното? Абсурдно. Когато занаятчията видя предната част на умствения модел на шлема си, инсталираният в него кристал сияеше. Тъй като моделът продължи извъртането си, сиянието отслабна.

Може би кристалът в шлема наистина зовеше бипирамидата. И защо не? Двата кристала бяха лежали близо един до друг в продължение на цяла вечност. Принципът на асоциацията диктуваше, че връзката между тях трябва да се запази, без значение на отдалечеността във времето и разстоянието.

Тиан завъртя образа на шлема така, че кристалът му да е обърнат към нея. Отново усети притеглянето. Тя направи крачка във въпросната посока, после още една. Усещането се запазваше. Да? — радостно си помисли занаятчията. Това ще ме отведе до лагера.

Тя продължи да следва усещането, ала след известно време — колкото бе трябвало на Тиан да открие Хани — момиченцето се размърда и изпищя. Образът в съзнанието на младата жена изчезна. Когато занаятчията най-сетне успя да успокои детето и отново опита да си представи мисловния модел, очакваше я неуспех. Все пак тя продължи да крачи с надеждата, че в тази посока ще се натъкне на огъня. Слаба надежда. Снегът започваше да вали на все по-едри парцали. В такова време можеше да мине на петдесет крачки от огъня и да не го забележи.

Кракът започна да я боли. На сутринта щеше да е още по-зле — ако доживееше до сутринта. Но тя не спираше да крачи. Вече би трябвало да е стигнала огъня. Хани не се бе отдалечила на повече от сто крачки. Тиан вече бе започнала да се чуди в коя посока да поеме, а също и още колко ще е в състояние да продължи, когато долови миризмата на дим.

Девойката се обърна по посока на вятъра и задуши като куче. Отново усети дима. Отправи се по посока на мириса. Понякога миризмата изчезваше, но когато се появяваше отново, бе доловимо по-силна. На Тиан ѝ идеше да започне да ликува на глас. Скоро сред дърветата зърна блажения отблясък. Занаятчията прекоси оставащото разстояние тичешком, положи детето край огъня и извади краката му от ръкавите. Очакваше да зърне гнусната белота на измръзването, но за нейна радост крачетата, макар и измръзнали, бяха здрави. Девойката ги намести близо до огъня.

Собствените ѝ крака бяха в по-лошо състояние, макар че поне беше носила чорапи. Тиан също протегна стъпала към огъня и наля по чаша бульон. Хани мълчаливо повдигна ръка и прие своята. Детето отбягваше да поглежда към Тиан — може би от срам, може би още ѝ се сърдеше. Но това не беше от значение. Нали момиченцето беше в безопасност.

Скоро малката започна да клюма. Тиан я пренесе в спалния чувал и легна до нея. Макар че се остави да бъде прегърната, Хани лежеше скована. Най-сетне тя заспа, като се притисна по-близо до младата жена (за нейна радост).

Това определено не беше от най-добрите нощи, прекарвани от Тиан. Сънят ѝ бе спохождан от образи на лиринкси, кошмарния нилатл, разочарован и корящ я Минис. Самата Хани също сънуваше кошмари. Веднъж дори се събуди с писъци, но Тиан я държеше здраво. Скоро детето отново заспа.

На сутринта момиченцето беше по-добре, макар че все още мълчеше. На Тиан не ѝ оставаше нищо, освен да чака.

Кракът на занаятчията не се беше влошил особено, само че мускулите я боляха. Двете закусиха набързо, след което се спуснаха по реката и пътуваха цял ден. Хани видимо имаше нужда от физическото натоварване — винаги скачаше първа и спираше едва след Тиан. Занаятчията трябваше да полага големи усилия, за да не изостава.

Младата жена размишляваше за случилото се снощи. Осъзна, че липсата на сияние на амплимета се е дължала на отдалечеността му от Калисин — наоколо нямаше други възлови точки. Ето защо не бе могла да се свърже с Минис. Все още имаше вероятност той да е жив.