Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Крил-Ниш се настани на пода и започна да се храни. Лошото му настроение още повече вгорчаваше храната.

— Какво има, Ниш? — Юлия се промъкна по-близо до него.

— Затворили са Иризис.

— Това е хубаво. — Тя въздъхна нежно.

— Какво? — не се усети и викна Ниш.

Юлия се дръпна от звуковата експлозия.

— Беше ми много хубаво в тъмницата на гадател Фламас.

— На Иризис няма да ѝ хареса. Освен това не ми позволяват да говоря с нея.

Делото тръгна зле от самото начало. Редица пазачи свидетелстваха, че по времето на престъпленията Иризис единствена се е намирала в близост до занаятчийския цех. Надзирател Грист потвърди показанията им. Записките, които Ги-Хад си беше водил по въпроса, бяха прочетени. Те съдържаха признанието на Иризис за подхвърлените доказателства срещу Тиан и заграбването на работата ѝ. Накрая секретарят прочете писмо от Джал-Ниш, в което перквизиторът изреждаше подозренията си срещу Иризис и описваше „безпричинното“ ѝ нападение над него край замръзналата река. Бяха извикани свидетели, които да потвърдят удара ѝ, сред които и Ниш.

Двама летописци седяха от дясната страна на скрутатора — официалният историк на фабриката и писар, който протоколираше събитията, за да бъде вписана срамната сцена в Историите на рода Стирм. Заводският разказвач също присъстваше. Когато всичко бе записано, Флид се облегна назад и задъвка брадата си. Заби погледа си в Иризис, в Ниш, във всеки от свидетелите. Русата жена удържа на погледа му. Останалите свеждаха очи.

— Какво ще кажеш в своя защита, майстор Иризис?

— Вече съм признала вината си за фалшивите доказателства срещу Тиан и присвояването на нейна работа. Също така е истина, че нападнах перквизитора. Негодникът си го заслужаваше. С радост бих го сторила отново! Отричам обвиненията в саботаж и измяна.

— Естествено, че ще отрече! — провикна се Грист. — Скрутаторе, трябва да се отървем от нея за доброто на войната.

Ксервиш Флид обърна изпитото си лице към него.

— Ти ли председателстваш това дело, надзирателю? — попита той с мек глас.

— Аз само…

Флид махна с ръка и онзи млъкна. Скрутаторът се обърна към съдебния секретар:

— Прочетете наказанията, съответстващи на тези престъпления.

Секретарят, дребна жена в напреднала възраст, сбръчкана като сушена маслина, присви очи към някакъв пергамент пред себе си.

— По обвинението във фабрикация на улики, признато , месец в Дома на майката.

Ниш наблюдаваше Иризис. При изчитането на това наказание лицето ѝ се сгърчи. За момент изглеждаше, че тя се кани да изпищи. Сетне се овладя и маската на невъзмутимост отново обгърна чертите ѝ.

— По обвинението за заграбването на чужд труд, признато , три месеца в Дома на майката. По обвинението за нападение над перквизитора, признато , две години в Дома на майката. — Тя спря, за да си поеме дъх. — По обвинението в саботаж, отречено , за всяка една от проявите се полага смъртно наказание, публична екзекуция според методите, указани за съответното занятие. — Жената подаде пергамента на скрутатора, за да го подпише.

Ксервиш Флид взе перо.

— Майстор Иризис, желаеш ли да кажеш нещо, преди да подпиша присъдата ти?

— Че обвиненията, които съм отрекла, са неистинни. Никога не бих навредила на каузата, за която аз и семейството ми сме работили в продължение на сто и петдесет години.

— Всички предатели говорят така!

— Саботажите ще продължат и след смъртта ми, защото няма да сте открили същинския изменник.

Скрутаторът изсумтя.

Ниш отпусна глава в ръцете си. Не можеше да гледа към Иризис. Не искаше да мисли за екзекуцията ѝ, на която щеше да бъде задължен да присъства.

— Някой от свидетелите желае ли да добави нещо? — попита скрутаторът.

На Крил-Ниш не му хрумваше нищо, което би могло да смекчи положението на Иризис. Останалите също мълчаха.

— Преди да потвърдя присъдата — продължи Ксервиш Флид, — което съм принуден да сторя предвид изложените пред мен доказателства… Бих искал да се убедя лично. Възнамерявам да призова собствен свидетел, за да проведа малък тест. Доведете перцептора.

Ниш повдигна глава. Желанието на скрутатора му се струваше необичайно. Та нали саботажите бяха започнали още преди пристигането на Юлия.

Дребната жена бе въведена. Очите ѝ бяха завързани, носеше антифоните си. Приближи се до скрутатора трепереща. Той тихо ѝ каза нещо, после ѝ протегна ръката си. Юлия я взе и я повдигна до носа си, което породи неочаквана и силна ярост у Ниш. Това беше неговата роля. С какво миризмата на този старец значеше толкова за нея?