Роберт Джордан - Конан Разрушителя

— Принцеса Тарамис ти подари живота — изръмжа Бомба̀та. — Ти трябваше да се свреш в някой свинарник, докато все още имаше тази възможност.

— Аз го помолих да дойде — каза Конан.

Бомба̀та обърна коня си, белезите на лицето му бяха станали мъртвешко бледи.

— Ти си го помолил! Какво ти дава основание да мислиш, че можеш да решаваш кой да участва в това пътуване, крадецо? Принцеса Тарамис…

— Тарамис иска аз да придружавам Джина — прекъсна го Конан, — а аз искам Малак да бъде с мен.

— Аз пък съм против.

Конан пое дълбоко дъх. Трябваше да остане спокоен. Той нямаше да убие този глупак.

— Тогава можеш да продължиш издирването без мен — каза Конан с по-голямо спокойствие, отколкото изпитваше.

Сега беше ред на Бомба̀та да поеме дълбоко дъх. Той обаче скръцна със зъби, тъй като не можа да покаже същата външна невъзмутимост като кимериеца.

— Има съображения, кимериецо, които ти не бива да знаеш. Трябва да сме само ти, аз, и лейди Джина.

— Тарамис каза, че относно броя съществува някаква неяснота — рече Конан и с удоволствие видя как лицето на другия посърна от изненада.

— Тя ти е казала това?

Конан кимна.

— Тарамис не иска да се провали. Тя ми каза всичко.

— Разбира се — каза бавно Бомба̀та, но в тона му имаше нещо, което накара Конан да се съмнява в думите му. И все пак тя сигурно не би скрила нещо, ако това би намалило шансовете им за успех.

— Е? — каза Конан. — Ще дойде ли Малак с нас, или двамата с него да тръгваме по собствения си път?

Бомба̀та стисна още по-силно дръжката на сабята си.

— Щом е така, нека малкият нещастник остане — процеди през зъби той. — Но си направи добре сметката, крадецо. Ако се провалим заради него, ще убия и двама ви и ще ви хвърля на кучетата. И се дръж почтително към принцеса Тарамис и лейди Джина! — Като каза това, Бомба̀та дръпна юздите и препусна назад при Джина, която беше спряла, и загрижено ги наблюдаваше.

— Не мисля, че този човек ме харесва — каза Малак и се усмихна.

— Ти си оцелявал и при други хора, които не са те харесвали — отговори Конан. — Ще оцелееш и при Бомба̀та. Жалко животно — добави той и посочи към резервния кон на Малак, когато малкият човек повдигна въпросително вежди.

Малак се засмя.

— Това е всичко, което успях да открадна. За Акиро.

— Той наблизо ли е? Нямам време да го търся много надалеч.

— Не е далеч. По пътя ви е, на юг.

— Тогава да потегляме — каза Конан. — Не разполагаме с никакво време.

Малак застана до него и те тръгнаха. Кимериецът се обърна назад, за да провери дали Бомба̀та и момичето ги следваха. Те също бяха тръгнали, но спазваха дистанцията от сутринта. Конан не беше сигурен, дали Бомба̀та искаше да избегне прахта, или просто не желаеше да язди редом с него. Той подозираше, че е последното, но това не го притесняваше, само дето нямаше възможност да вижда Джина.

Докато яздеха, Малак непрекъснато гледаше към младежа и си мърмореше. След известно време той каза:

— Конан, какви бяха онези приказки за съображенията, поради които аз не трябва да участвам в това пътуване и че Тарамис ти е казала всичко?

— Вече бях започнал да се чудя, кога ще попиташ — усмихна се Конан и разказа всичко, което му беше съобщила Тарамис. Или по-точно всичко онова, което беше свързано с търсенето на ключа и съкровището. Някои неща, прошепнати, докато принцесата беше в прегръдките му, едрият младеж определено нямаше желание да сподели.

Когато свърши, Малак смутено поклати глава.

— А пък аз си мислех, че единственото, за което трябва да се безпокоя, е да възвърнем живота на Валерия. Ай-ай! Чуй ме само какво говоря! „Единственото“, казвам аз, сякаш то може да се извърши от кой да е уличен факир в Шадизар. Излиза обаче, че то е свързано много тясно с прекалено много магии, кимериецо. Ти започваш да смяташ, че това се подразбира от само себе си. То обаче може да те убие и дори да причини нещо още по-лошо. Запомнѝ думите ми. — Той бързо промърмори нещо и Конан разбра, че се моли на Бел, шемитския бог на крадците.

— Не е толкова лошо, колкото би могло да бъде — каза кимериецът.

— Не е толкова лошо! — Малак едва не изпищя. — Момиче с карта в главата си? Магически ключ, пазен от магьосник и съкровище, оставено несъмнено под охраната на друг магьосник, може би дори на двама, или трима. Това надхвърля допустимия риск, на който един разумен човек би си позволил да се изложи. Аз познавам три сестри в Аренджун. Три близначки с тела, които могат да накарат всеки мъж да заплаче от удоволствие. Баща им е глух. Две от тях ще бъдат твои. Хайде да забравим за Шадизар. Все едно, че никога не сме били там и дори не сме чували за него. Тарамис никога няма да може да ни намери в Аренджун, дори и да се сети да ни потърси там. Пито пък Амфратис. Какво ще кажеш? Да отидем в Аренджун, а?