Сьюзан Деннард - Ветровещ

Едуан не й възрази. Тя беше такава, каквато е, а човек, който се бореше срещу природата си, беше обречен на мъка. Понякога и на смърт.

Ето защо й каза:

— В Карауенския манастир винаги приемат всички.

— Даже и планински прилепи? — отново онзи мимолетен намек за усмивка.

— Да, стига да служат на Каар Ауен.

Изьолт застина и Едуан се зачуди дали не избърза. Не стига че беше трудно да се взреш в Пустотата, ами какво да прави човек, ако Пустотата също го погледне?

Точно както ставаше в момента. Това полюшване в позата й. Това трескаво стрелване на езика по устните й. Ако тя наистина беше становеща, тогава беше свързана с Пустотата. А ако наистина беше пустовеща, то може би беше Каар Ауен. Тя прозря всичко.

Едуан също.

— Карауенският манастир.

Думите се отрониха от устата й като молитва. После тя примигна и рече:

— Ти нали вече не си монах.

— Ето защо — той протегна раменете си — няма да остана. Ще оставя Совата, ще оставя прилепа, ще оставя и теб. После ще замина за Лейна да си прибера парите. — И може би да заловя принц Леополд.

Изьолт кимна, сякаш планът я устройваше. По някаква причина жестът й го обезпокои. Спокойното й съгласие сви дробовете му.

Каквото и да беше това чувство, то мигом отмина, а Совата нагази по-навътре в сенчестото езеро. Планинският прилеп удари с опашка по стената, както изглеждаше — с неодобрение. А може би беше развеселен. Невъзможно беше да отгатне човек.

Изьолт се отдалечи от Едуан и извика на Совата да внимава.

А той както винаги остана като наблюдател на ръба на сцената, докато светът се разгръщаше пред него под свечеряващото се небе.

Била съм тук и преди , помисли си Сафи, докато оглеждаше белите следи, оставяни от карторския кораб. Мочурливото крайбрежие на Салдоника отдавна беше потънало в далечината и сега залезът бе запалил огън върху вълните. Върху замазания, опръскан със сол изглед от прозореца.

И преди е била тук. На кораб за Азмир, докато някой превързваше раните й.

Болката избухваше ярко, безмилостно всеки път, когато иглата на Кейдън пробиваше кожата над веждата на Сафи. Ако креслото й не беше с твърда облегалка и яки поставки за ръцете, тя отдавна да беше паднала, защото, колкото и да внимаваше ад-бардът, пак я болеше, докато шиеше цепката от юмрука на Кахена.

От час Сафи стоеше в капитанската каюта. Най-напред Лев беше счупила наново носа й, а после го беше наместила. Въпреки отчаяните й опити Сафи беше вила и още много кръв изтече. Дори след цялата болка и сълзите от нея, Лев беше принудена да си тръгне с извинителна усмивка:

— Не съм сигурна, че някога пак ще изглежда както преди, домна.

Сафи беше свила рамене. Кахена беше взела всички магьоснически лекове на борда, а Сафи знаеше, че без тях ще носи белезите и гърбавия си нос до края на живота си. Това обаче хич не я безпокоеше. Не и когато имаше куп неща, за които наистина да се тревожи.

Като нишкокамъка й.

Беше спрял да мига. Изьолт пак беше в безопасност, но докога ли?

— Сбърках за тебе — проговори Кейдън и разпръсна мислите й. Това бяха първите му думи след В дигни си главата и Затвори очи . — Във Веняса си помислих, че си безразсъдна. А също наивна и себична.

Сафи не се сдържа и го изгледа кръвнишки нагоре.

— Благодаря?

Иглата я убоде. Кейдън застина на столчето си. После въздъхна.

— Стой мирна, домна.

Сафи подсмръкна и се опита да отпусне лицето си. Той продължи:

— Смелостта ти по-рано днес, на кораба, когато се би с адмирала. Пак беше безразсъдно, но беше умно. И изобщо не беше себично. А онова, което направи в Салдоника, в хана… Сбърках за теб.

— А пък аз — измърмори Сафи, като внимаваше да не движи лицето си — не приемам този опит за извинение.

Кейдън изсумтя веднъж, почти като смях, после се наведе, за да завърже конопа над окото на Сафи. Секундите течаха, болката гърмеше в черепа й, а Сафи нямаше накъде да гледа, освен в златната верига, висяща на врата му.

Примката на ад-бардовете.

Мъжът се отдръпна.

— Не е зле. Дай ми дясната си китка.

Сафи се подчини и той я повдигна към прозореца и светлината над морето, която струеше оттам. Пръстите му се забиха силно в синините на предмишницата й.

— Ад-барде — поде Сафи.

— Хъмм? — той постави ръката й с дланта нагоре на коляното си.

После взе иглата и ново парче от конопения конец.

— Ти каза ли на императора каква съм аз? Каква е магията ми?

— Не съм — отговорът последва без колебание. Кейдън вкара конеца в иглата и медта проблесна на залеза. — Но му потвърдих онова, което вече беше чул от други източници.