Сьюзан Деннард - Ветровещ

Кахена подсмръкна.

— Знаеш ли, момиче, аз не ти знам името.

Тя тропна с левия крак, погледна Сафи в очите, сетне светкавично й се нахвърли. Изпънатата й ръка я удари през гърлото. Последва широк удар в носа на Сафи и Кахена успя да го счупи. Един последен ритник я блъсна назад и тя размаха ръце да не падне.

От ноздрите й шурна кръв. В очите й бликнаха сълзи. Поне болката идваше някъде отдалеч. Беше свикнала да я удрят, това не я забави.

Но ето че пак беше в отстъпление. Кахена отново говореше. Умишлено я разсейваше.

— Какво щастие — удар, париране, ритник в ребрата, — че и ти като мен обичаш басовете, момиче.

Още кръв. Още болка . Нея слушай, нея слушай.

— Но знаеш ли какво обичам още повече от тях? — Кахена залегна, после отскочи назад, преди кракът на Сафи да я ритне в коляното.

Сафи продължи да напада. Рязък удар с крак, нокти по лицето, завъртане и юмрук. Колкото повече настъпваше, толкова повече Кахена не успяваше да отбие ударите й. Докато скоро Сафи нанасяше удар след удар и беше съвсем близо да я изрита с коляно в корема. Лакът в брадичката…

Кахена я хвърли назад.

В един миг Сафи виждаше палубата, платната, небето. В следващия целият свят се бе превърнал в небе.

Главата й се спука. Видя звезди посред бял ден. В ребрата й изригна болка. Кахена я риташе. Веднъж, два пъти.

Сафи се сви, посегна да сграбчи крак, нещо, все едно какво. И докопа панталоните й. Това стигаше. Тя дръпна пирата надолу.

Или опита. Но Кахена използва инерцията, за да вдигне Сафи на крака право в чакащия я юмрук.

Счупеният й нос този път изхрущя. Причерня й пред очите. Тя залитна назад и за втори път черепът й се удари в палубата. Но тя не усети нищо.

Примигване. Падаше. Примигване . Беше на земята. Примигване. Кахена я беше прекрачила. Примигване. Примигване. Предмишницата й се притисна в гърлото й. Но без сила. Допираше се леко, докато с другата си ръка жената се подпираше до главата на Сафи.

— Не ми отговори, момиче. Затова повтарям: знаеш ли какво обичам повече от басовете?

Черният й пръстен проблясваше на светлината на слънцето в очите на Сафи.

— Какво? — едва успя да каже тя.

Кръв, кръв. Накъдето й да погледнеше, всичко беше обагрено в кръв. Всеки дъх също.

— Обичам добрата сделка.

Сафи нямаше отговор на това. И какъв смисъл да остроумничи, когато вече беше изгубила. Ако Кахена искаше да я разсейва с думи, така да бъде.

Само че когато Кахена изрече: „Кажи ми името си“, на Сафи й хрумна, че това беше техника не за разсейване, а за забавяне. Най-важните думи, вечно й натякваше Матю , са неизказаните.

— Ти… искаш да изгубиш — Сафи я погледна в очите. И двете използваха момента да си поемат дъх. — Защо?

Очите на Кахена се присвиха. Не, те се сбръчкаха. Тя се усмихваше широко.

— Защото корабът не ми трябва. Но услуга от бъдещата императрица на Картора е друга работа. Представи си какво бих могла да направя с това, Сафия фон Хастрел.

Страх, мрачен и сковаващ, изпълни дробовете на Сафи. Естествено, че Кахена е научила името й. Това не беше точно тайна, а и Кахена явно не разбираше, че Сафи е веровещица. Този факт все още не й беше известен.

— Ето сделката, момиче — Кахена едва-едва се отпусна и мракът леко замая Сафи. — Ще те оставя да спечелиш тази битка и с екипажа ми ще си заминем. В замяна ти ще ми бъдеш задължена. Някой ден ще си събера борчовете — думите на Кахена бяха заредени с истина. — Имаме ли сделка?

Сафи се загърчи. Изви се на една страна. Изопна тяло. Но нямаше въздух, а и никога не си бе правила труда да научи граплинга. Небето, лицето на Кахена, корабът ту се появяваха, ту чезнеха. И на Сафи не й остана избор. Трябваше да приеме.

Но със задавен глас изрече:

— При две… условия.

Това не се чу— не й достигаше въздух ! — но Кахена разбра и я отпусна толкова, че Сафи да може да изцвърчи:

— Няма да убивам никого заради теб и аз… няма да ти дам живота си.

Усмивката на Кахена се разля.

— Тогава имаме сделка.

Докато изричаше думите, по кожата на Сафи изсъска магия. В ъгълчетата на очите й проблесна светлина.

В нефритения пръстен на Кахена бръмчеше магия.

— А сега ме преметни, момиче, и започни да ме налагаш, докато те замоля за…

Този път Сафи я отблъсна с бедрата си. Някъде отдалече чу радостните викове от дока. Ад-бардовете. Карторският екипаж.

Неистина, неистина, неистина . Гърбът на Кахена се удари в палубата и Сафи се покатери отгоре й. Неистина, неистина. Нови възгласи, още кръв и още зло, което задращи по магията й. Нейните собствени лъжи. Лъжите, които щяха да им помогнат да избягат на свобода.