Анджей Сапковский - Сезонът на бурите

Адвокатката затвори папката. След което отново я отвори.

— Съветвам да се признае вината — каза тя. — В този случай можем да разчитаме на смекчаване на размера…

— Да призная какво? — прекъсна я вещерът.

— Когато съдът попита дали се признаваш за виновен, отговори положително. Признаването на вината се счита за смекчаващо обстоятелство.

— В такъв случай как възнамеряваш да ме защитаваш?

Госпожа адвокатката затвори папката. Като капака на ковчег.

— Да вървим. Съдът чака.

Съдът чакаше. Защото точно в този момент извеждаха от залата друг престъпник. Не особено радостен, както забеляза Гералт.

На стената висеше оплют от мухите щит, на който можеше да се разпознае гербът на Керак — син делфин nageant . Под герба беше съдийската маса. Зад нея седяха трима. Мършав писар. Блед заместник-съдия. И госпожа съдийката, респектираща с външността и изражението си дама.

Скамейката вляво от съдията беше заета от обвинителя на трибунала, изпълняващ задълженията на прокурор. Изглеждаше внушително. Толкова внушително, че човек би се притеснил да го срещне в тъмна уличка.

От противоположната страна, вляво от съдийската комисия, беше скамейката на подсъдимите. Мястото, предназначено за него.

По-нататък всичко се разви бързо.

— Гералт, наричан Гералт от Ривия, по професия вещер, се обвинява в злоупотреби, похищаване и присвояване на собственост, принадлежаща на короната. Като е действал в сговор с други лица, които е корумпирал, обвиняемият е завишил сумата на предоставените за неговите услуги сметки с цел присвояване на тези допълнителни суми. В резултат на изброените действия държавната хазна е понесла загуби. Доказателство за това е доносът, notitia criminis [5] Известяване за престъпление (лат.). — Б. пр. , който е приложен към делото. Въпросният донос…

Отегченото изражение на лицето и отсъстващият поглед на съдийката явно свидетелстваха, че мислите на внушителната дама са някъде другаде. И че я безпокоят съвсем различни въпроси и проблеми: пране, деца, цветът на завесите, тестото за маковия сладкиш и предвещаващите криза в брачния живот гънки на задника. Вещерът покорно прие факта, че самият той не е толкова важен. Че не може да се конкурира с всичко това.

— Извършеното от обвиняемия престъпление — продължаваше монотонно обвинителят — не само вреди на държавата, но и подкопава и разклаща обществения ред. Установеният ред изисква…

— Съдът е принуден да разглежда включения в делото донос като probatio de relato — прекъсна го съдийката, — доказателство по думите на трето лице. Може ли обвинението да предостави други доказателства?

— Няма други доказателства… Засега… Обвиняемият, както вече беше казано, е вещер. Това е мутант, живеещ извън човешкото общество, пренебрегващ човешките закони и поставящ се над тях. В своята криминогенна и социална дейност той контактува с престъпни елементи, а също така и с не-хора, включително с раси, традиционно враждуващи с хората. Нарушаването на закона е заложено в нихилистичната природа на вещера. Когато става въпрос за вещер, уважаеми съд, отсъствието на доказателства е най-доброто доказателство… Доказателство за коварство, а също така…

— Признава ли обвиняемият… — Съдията очевидно изобщо не се интересуваше какво друго доказва отсъствието на доказателства. — Признава ли се обвиняемият за виновен?

— Не се признавам. — Гералт игнорира отчаяните сигнали на госпожа адвокатката. — Невинен съм, не съм извършил никакво престъпление.

Вещерът имаше определен опит, беше се сблъсквал вече с правосъдието. Освен това се беше запознал бегло с литературата по темата.

— Обвиненията против мен са следствие на предубеденост…

— Протестирам! — възкликна обвинителят. — Обвиняемият държи реч!

— Протестът е отхвърлен.

— …следствие на предубеденост към моята личност и моята професия, тоест следствие на praejudicium , което от своя страна води до лъжа. Още повече че ме обвиняват въз основа на анонимен донос, и то един единствен. Testimonium unius non valet. Testis unis, testis nullus. [6] Единичното свидетелство не се брои. Свидетелства един — свидетелства никой (лат.). — Б. пр. Ergo, това не е обвинение, а предположение, тоест praesumptio . А предположението оставя място за съмнение.

— In dubio pro reo [7] При съмнение да се въздържим (лат.). — Б. пр. — пробуди се адвокатката. — In dubio pro reo, уважаеми съд!

— Съдът — удари съдията с чукчето, като събуди бледия заместник-съдия — реши: определя паричен залог в размер петстотин новиградски крони.