Анджей Сапковский - Сезонът на бурите

— Да разбирам ли, че мечовете ми са в безопасност тук? Заключени и охранявани?

Кафеникавият тип, като дишаше тежко и пъшкаше, заключи решетката и му показа ключа. Това не се стори убедително на Гералт. Всяка решетка можеше да се преодолее, а звуковите ефекти от газоотделянето на дамите бяха способни да заглушат всякакви опити за взлом. Но вещерът нямаше избор. Трябваше да направи това, заради което бе дошъл в Керак. И да напусне града колкото се може по-бързо.

Кръчмата — или както гласеше табелата, локалът — „Natura Rerum“ [4] „Природата на нещата“ (лат.). — Б. пр. се помещаваше в не много голяма, но елегантна сграда от кедрово дърво, стръмен керемиден покрив и високо стърчащ комин. Фасадата на сградата беше украсена с веранда, към която водеше стълба, отрупана с разлистени растения алое в дървени саксии. От помещението долитаха кухненски аромати, най-вече на запечено на скара месо. Ароматите бяха толкова примамливи, че на вещера „Natura Rerum“ веднага му заприлича на рай, градина на насладата, остров на щастието, мляко и мед, плаващи в страната на благословените.

Но бързо се изясни, че този рай — както всеки друг — е охраняем. Той си имаше свой цербер, страж с огнен меч. И Гералт го видя в действие. Церберът, нисък момък, но с мощно телосложение, прогони пред очите му хилав младок от градината на насладите. Младокът протестираше — подвикваше и жестикулираше, което раздразни допълнително цербера.

— Достъпът ти е забранен, Мус. И ти много добре го знаеш. Така че се махай. Няма да повтарям.

Младокът бързо се спусна по стълбите, за да избегне падането по тях. Той, както забеляза Гералт, беше преждевременно оплешивял, а редките и дълги руси коси растяха само в областта на темето, което създаваше доста тягостно впечатление.

— Да ви таковам вас и вашите забрани! — развика се младокът от безопасно разстояние. — Никакво уважение към клиентите! Вие не сте единствените тук, ще отида при конкурентите! Много сте важни! Парвенюта! Позлатена табела, но отвътре — само лайна! А лайното винаги ще си остане лайно!

Гералт леко се притесни. Прогоненият младеж, макар и да изглеждаше зле, беше облечен прилично, може би не много богато, но във всеки случай по-елегантно от него. Ако елегантните дрехи бяха критерии за допускане…

— А ти накъде? — прекъсна хода на размишленията му студеният глас на цербера. И потвърди опасенията му. — Това е елитно заведение — продължи онзи, като прегради стълбите. — Разбираш ли какво означава това? Че не работи за всеки.

— И за мен ли?

— Не дрехите красят човека. — Застанал две стъпала над вещера, церберът го изгледа отвисоко. — А ти, чужденецо, си ходеща илюстрация на тази народна мъдрост. Твоите дрехи определено не те красят. Може някакви скрити качества да те красят, нямам представа. Обаче това е елитно заведение, пак казвам. И тук не толерираме хора, облечени като бандити. Камо ли въоръжени.

— Аз не съм въоръжен.

— Но изглеждаш така, сякаш си бил. Така че любезно те моля да се ориентираш към някое друго място.

— Успокой се, Тарп.

На вратата на заведението се появи мургав мъж с кадифен кафтан. Веждите му бяха буйни, погледът проницателен, а носът — орлов. И доста голям.

— И по-любезно — посъветва орловият нос цербера. — Не знаеш с кого си имаш работа. Не знаеш кой е благоволил да ни посети.

Проточилото се мълчание на цербера свидетелстваше, че наистина не знае.

— Гералт от Ривия. Вещер. Известен с това, че защитава хората и им спасява живота. Като например преди седмица, тук, в нашата околност, в Ансегис, където спаси майка с дете. А няколко месеца по-рано, в Чизмар, за който се разчу, уби човекоядец леукрота, като при това самият той беше ранен. Как бих могъл да забраня достъпа до заведението ми на някой, който се занимава с толкова благородно дело? Напротив, аз се радвам на такъв гост. И за честта, която ми е оказал, като е решил да ме посети. Господин Гералт, добре дошъл в локал „Natura Rerum“. Аз съм Фебус Равенга, собственик на това скромно заведение.

Масата, на която го настани сервитьорът, беше с покривка. Всички маси в „Natura Rerum“ — повечето заети — бяха с покривки. Гералт не помнеше кога за последен път е виждал покривки в кръчма.

Макар да му беше любопитно, не се оглеждаше, за да не го помислят за провинциалист и прост човек. Предпазливото наблюдение обаче му разкри скромна, но изящна и изискана обстановка. Изискана — макар и невинаги изящна — беше и клиентелата, която, изглежда, се състоеше предимно от търговци и занаятчии. Имаше капитани на кораби, загорели и брадати. Не липсваха и пъстро облечени благородници. Миризмата също беше приятна и изискана: печено месо, чесън, кимион и големи пари.