Анджей Сапковский - Сезонът на бурите

Остави коня в конюшнята преди входа на града, като плати за два дни напред и додаде още на коняря, за да осигури на Плотка необходимата опека. Самият той се насочи към стражевата кула. В Керак можеше да се влезе само през стражевата кула, след като се мине през оглед и съпровождащата го не особено приятна процедура. Вещерът беше раздразнен от тази необходимост, но разбираше каква е целта: жителите на града зад палисадата не се радваха особено на посещенията на гостите от пристанищната Палмира, особено на слизащите там моряци от чужди страни.

Той влезе в стражевата кула — дървена сграда, в която, както му беше известно, се намираше караулното. Мислеше си, че знае какво го очаква вътре. Но грешеше.

В живота си беше посещавал множество караулни. Малки, средни и големи, в близки и най-далечни кътчета на света, в региони повече или по-малко цивилизовани или изобщо нецивилизовани. Всички караулни на света воняха на гнилоч, пот, кожа и урина, а също така на желязо и смазочни масла за него. В караулното на Керак беше същото. По-точно щеше да бъде, ако класическите караулни миризми не бяха потиснати от тежката, задушлива, достигаща до тавана воня на газове. В менюто на тукашния гарнизон явно преобладаваха едросеменните зърнени растения — такива като грах, боб и зелен фасул.

Гарнизонът беше изцяло дамски. Състоеше се от шест жени, които в момента поглъщаха обяда си. Седяха на маса и сърбаха жадно от глинени паници, в които разни неща плаваха в рядък лучен сос.

Най-високата от стражите, явно комендантката, заряза паницата си и се изправи. Гералт, който винаги беше смятал, че грозни жени няма, внезапно осъзна, че трябва да преразгледа мнението си.

— Оръжието на пейката!

Комендантката, както и всички останали, беше остригана до голо. Но косата ѝ беше поотраснала и образуваше върху главата ѝ рядка четина. Изпод разкопчания елек и риза се показваха коремните ѝ мускули, навеждащи на мисълта за огромно руло от месо, стегнато с върви. Бицепсите на стражарката, ако продължим с месните асоциации, имаха размерите на свински бутове.

— Остави оръжието на пейката! — повтори тя. — Глух ли си?

Една от подчинените ѝ, все така наведена над чинията си, се надигна леко и се изпърдя гръмко и протяжно. Приятелките ѝ се закикотиха. Гералт размаха ръкавицата си. Стражарката гледаше мечовете му.

— Хей, момичета! Хайде, елате!

„Момичетата“ се изправиха, доста неохотно, протягайки се. Всички те, както забеляза Гералт, бяха облечени в по-скоро лек и свободен стил, позволяващ им най-вече да се перчат с мускулатурата си. Едната беше с къси кожени панталони, с крачоли, разпорени по шевовете, за да се съберат бедрата ѝ. А облеклото ѝ от кръста нагоре се състоеше предимно от пресичащи се ремъци.

— Вещер — заяви тя. — Два меча. Стоманен и сребърен.

Втората, висока и широка в раменете като останалите, се приближи, с безцеремонно движение разтвори ризата на Гералт, хвана го за сребърната верижка и измъкна медальона.

— Има и знак — потвърди тя. — Вълк, с оголени зъби. Излиза, че наистина е вещер. Ще го пуснем ли?

— Правилата не го забраняват. Нали си предаде мечовете…

— Точно така — включи се Гералт в разговора със спокоен глас. — Предадох ги. И както разбирам, и двата ще бъдат под надеждна охрана. До връщането на разписката? Която сега ще получа?

Стражарките го обградиха, като се зъбеха. Една го побутна, уж случайно. Друга се изпърдя гръмко.

— Ето ти разписката — изфуча тя.

— Вещер! Наемен унищожител на чудовища! А мечовете си ги даде! Веднага! Покорен като дришльо!

— Ако му кажат, сигурно и онази работа ще си даде.

— Да му кажем тогава! А, момичета? Нека го извади през дюкяна!

— Достатъчно! — изрева комендантката. — Увлякохте се, курви. Гоншорек тук! Гоншорек!

От съседното помещение се появи плешив застаряващ тип с кафеникаво наметало и вълнено кепе. Още с влизането си се разкашля, свали кепето си и го размаха пред себе си. Без да каже нито дума, взе омотаните с ремъци мечове и направи знак на Гералт да го последва. Вещерът не изчака втора покана. В караулното вече миришеше предимно на газове.

Помещението, в което влязоха, беше разделено на две от солидна желязна решетка. Мъжът с наметалото заскърца с голям ключ в ключалката. Окачи мечовете на закачалка до други мечове, саби, ножове и ками. Отвори раздърпан регистър и се зае да пише нещо дълго в него, като непрекъснато кашляше и с усилие си поемаше въздух. Най-накрая връчи на Гералт написаната квитанция.