Анджей Сапковский - Сезонът на бурите

Гералт почувства върху себе си нечий поглед. Когато го наблюдаваха, вещерските му инстинкти незабавно му сигнализираха за това. Погледна предпазливо, с крайчеца на окото си.

Онази, която го наблюдаваше — също много предпазливо и незабележимо за окото на простосмъртен, — беше млада жена с коси, червени като лисича козина. Тя се правеше, че е напълно погълната от яденето си, нещо вкусно на вид и съблазнително ухаещо дори от такова разстояние. Но маниерите и езикът на тялото ѝ не оставяха никакво съмнение. Не и за вещера. Беше готов да се обзаложи, че жената е магьосница.

Сервитьорът се изкашля и го изтръгна от размишленията и внезапната носталгия.

— Днес — обяви той тържествено и не без гордост — предлагаме задушен в зеленчуци телешки джолан с гъби и фасул. Агнешки ребърца, запечени с патладжан. Свински гърди в бира, поднесени с глазирани сливи. Печена глиганска лопатка, поднесена с ябълков мармалад. Пържени патешки гърдички, поднесени с червено зеле и клюква. Калмари, пълнени с цикория, с бял сос и грозде. Морски дявол, печен на скара, в сметанов сос, поднесен със задушени круши. И както обикновено, нашите фирмени блюда: гъши крак в бяло вино, с избор от плодове, печени на плоча, и калкан в карамелизирано мастило на сепия, поднесен с рачешки шийки.

— Ако си падаш по рибата — до масата, неясно как и кога, се беше появил Фебус Равенга, — горещо ти препоръчвам калкана. От сутрешния улов, разбира се. Гордостта и славата на нашия главен готвач.

— Тогава калкан в мастило. — Вещерът преодоля ирационалното си желание да поръча няколко блюда едновременно, разбирайки, че това би било проява на лош вкус. — Благодаря за съвета. Вече бях започнал да се затруднявам с избора.

— А какво вино ще желаете, любезни господине? — попита сервитьорът.

— Донесете ми нещо подходящо. Не разбирам много от вина.

— Малцина разбират — усмихна се Фебус Равенга. — А още по-малко са онези, които си го признават. Не се безпокой, ще получиш подходящ сорт от добра реколта. Няма да ти досаждам повече. Добър апетит.

Но пожеланието му не се сбъдна. Гералт така и не разбра какво вино ще получи. Нито какъв е вкусът на калкана в мастило от сепия.

Червенокосата жена изведнъж заряза предпазливостта и потърси очите му с поглед. После се усмихна и в усмивката ѝ сякаш имаше злорадство. Той потръпна.

— Вещерът Гералт от Ривия?

Въпросът беше зададен от един от тримата облечени в черно мъже, които се бяха приближили тихомълком до масата.

— Аз съм.

— Арестуван си в името на закона.

От що да се боя, щом зло не правя?

Уилям Шекспир, „Венецианският търговец“

(превод Валери Петров)

Предоставената от управата защитница избягваше да го поглежда в очите. С упорство, достойно за по-подходяща употреба, тя прелистваше папка с документи. Документите там не бяха много. А именно два. Госпожа адвокатката, изглежда, възнамеряваше да научи съдържанието им наизуст. За да блесне в защитната реч, надяваше се Гералт. Но подозираше, че надеждата му е напразна.

— В ареста — вдигна най-накрая тя глава — си пребил двамата си съкилийници. Мога ли да знам защо?

— Primo, отхвърлих сексуалните им посегателства; отказваха да проумеят, че не значи не. Secundo, обичам да бия хора. Tertio , това е лъжа. Те сами се нараниха. В стената. За да ме злепоставят.

Говореше бавно и монотонно. След прекараната в затвора седмица го бе обзела пълна апатия.

Адвокатката затвори папката. За да я отвори веднага отново. След което оправи засуканата си прическа.

— Пребитите — въздъхна тя, — както ми се струва, не възнамеряват да подават никакви жалби. Затова да се съсредоточим върху прокурорското обвинение. Председателят на трибунала възнамерява да те обвини в сериозно престъпление, заради което те заплашва сурово наказание.

А как иначе, помисли си Гералт, любувайки се на красотата на госпожа адвокатката. Чудеше се на колко ли години е била, когато е попаднала в училището за магьоснички. И на каква ли възраст го е напуснала.

И двете действащи магически училища — мъжкото в Бан Ард и женското в Аретуза, на остров Танед — произвеждаха не само зрелостници и зрелостнички, но и много брак. Въпреки гъстото сито на приемните изпити, позволяващо от самото начало да се отсеят и да се изхвърлят безнадеждните случаи, едва на равнище първи семестър се извършваше истинската селекция, откриваща онези, които умеят да се маскират. Онези, за които мисленето се оказваше неприятен и опасен опит. Скритите глупаци и мързеливци от двата пола, които нямаха работа в училище за магии. Трудността се състоеше в това, че те по принцип бяха деца на заможни личности или на такива, които по някаква причина се смятаха за важни. След изключването им трябваше да се направи нещо с тази трудна младеж. С младежите, изключени от училището в Бан Ард, нямаше проблеми — те се захващаха с дипломация, очакваха ги армията, флотът и полицията, а за най-глупавите оставаше политиката. Магическите отпадъци сред представителките на прекрасния пол можеха да се устроят по-трудно само на пръв поглед. Макар и отстранени, девойките все пак бяха прекрачвали прага на училището за магьоснички и бяха постигнали някакъв прогрес в магията. А влиянието на магьосничките върху представителите на властта и всички сфери на икономическия и политическия живот беше твърде силно, за да се оставят момичетата на произвола на съдбата. Така че им осигуряваха безопасен пристан. Насочваха се към областта на правосъдието. Ставаха юристки.