Анджей Сапковский - Сезонът на бурите

Достатъчен беше един по-внимателен поглед, за да се разбере какво се е случило с Гоншорек. Не беше нужно да се напипва пулса, достатъчно беше да се погледне бялото като тебешир лице. Гоншорек беше мъртъв. Просто беше умрял.

— Започваме разследване, господине от Ривия — каза Феран дьо Летенхоф, кралският следовател. — Тъй като вие сте подали официална жалба и иск, сме принудени да го започнем, такъв е законът. Ще разпитаме всички, които по време на вашия арест и в съда са имали достъп до вашите вещи. И ще арестуваме заподозрените…

— Тези, обичайните?

— Моля?

— Нищо, нищо.

— Та ето какво. Случаят със сигурност ще бъде разкрит, а виновният за кражбата на мечовете ще бъде привлечен под отговорност. Ако наистина е имало кражба. Гарантирам, че ще разрешим този случай и ще узнаем цялата истина. Рано или късно.

— Иска ми се да е по-рано. — На вещера изобщо не му харесваше тонът на следователя. — За мен мечовете ми са начин на съществуване, без тях не мога да си върша работата. Знам, че мнозина гледат зле на професията ми, често ми се случва да се сблъсквам с негативно отношение. Основано на предубеждения, предразсъдъци и ксенофобия. Надявам се, че този факт няма да повлияе на разследването.

— Няма да повлияе — отговори сухо Феран дьо Летенхоф. — Защото тук властва правосъдието.

Когато помощниците изнесоха тялото на покойния Гоншорек, по нареждане на следователя беше направена ревизия на трезора за оръжие и цялото учреждение. Както не беше трудно да се предположи, там нямаше и следа от мечовете на вещера. А продължаващата да гледа накриво Гералт комендантка на стражата им показа поставката с гвоздей, на който покойникът беше нанизвал квитанциите. Сред тях моментално се намери и тази на вещера. Комендантката прелисти регистъра и след малко им го пъхна под носовете.

— Моля — рече тя триумфално. — Както виждате, квитанцията е приета. Подпис: Герлант от Рибла. Нали ви казвах, че вещерът е бил тук и сам си е взел мечовете. А сега се пазари, за да измъкне някаква компенсация! Заради него Гоншорек опна петалата! От напрежението му се пукна жлъчката и получи удар!

Но нито една стражарка не потвърди, че е видяла Гералт да идва да си взима оръжието. Обясниха, че там постоянно е лудница, а те сигурно са били заети, яли са.

Над покрива на сградата на съда кръжаха чайки, които врещяха тягостно. Вятърът гонеше на юг буреносния облак над морето. Беше изгряло слънце.

— Бих искал да ви предупредя — каза Гералт, — че на мечовете ми са направени силни заклинания. Могат да ги докосват само вещери; ако не си такъв, губиш жизнена енергия. Това се проявява предимно в загубата на мъжка сила. Ставаш импотентен, като ефектът е пълен и необратим.

— Ще го имаме предвид — кимна следователят. — Но засега ви моля да не напускате града. Готов съм да си затворя очите за инцидента в караулното, в края на краищата там често се случват инциденти, госпожици стражарките доста лесно се поддават на емоциите. А след като Юлиан… тоест господин Лютичето… гарантира за вас, съм сигурен, че делото ви в съда ще се разреши благополучно.

— Моето дело — присви очи вещерът — не е нищо повече от тормоз. Преследване на почва предубеждение и нежелание…

— Ще бъдат разгледани всички улики — отсече следователят. — И въз основа на тях ще бъде започнато следствие. Както изисква правосъдието. Същото това, благодарение на което сте на свобода. Срещу гаранция, тоест условно. И вие сте длъжен, господине от Ривия, да спазвате тези условия.

— Кой внесе тази гаранция?

Феран дьо Летенхоф сухо отказа да разкрие анонимния доброжелател на вещера, взе си довиждане и съпроводен от помощниците си, се отдалечи към входа на сградата на съда. Лютичето само това и чакаше. Едва минаха пазарния площад и влязоха в уличката, и той започна да излага всичко, което знае.

— Истинска поредица от злощастни случайности, приятелю Гералт. И злополучни инциденти. Що се отнася до гаранцията ти, платила я е някоя си Лита Нейд, известна като Корал, заради цвета на червилото, което използва. Това е магьосница, която служи на Белоун, тукашното кралче. Изобщо не мога да проумея защо го е направила. Защото не някой друг, а точно тя те е пратила зад решетките.

— Какво?

— Нали ти казвам. Тази Корал те е наклепала. Това не е учудило абсолютно никого, всеизвестно е, че магьосниците ти имат зъб. И тук изведнъж сензация: магьосницата ни в клин, ни в ръкав ти плаща гаранцията и те изкарва от тъмницата, в която самата тя те е вкарала. Целият град…